В сън сънувам смуглото си лято
с мъж, по мене навалял във дъжд.
Над чардаци любил ме с летеж на ято,
а в полето - насред цъфналата ръж.
Устни жарени със дъх упойващ ...

По Мадлен Алгафари
Цял живот на Любови се учим –
към майката, към жената, към детето, към племето...
И докато себе си заобичаме
осъзнаваме, че всъщност ни е свършило времето. ...

Безсилие, облечено в ярост.
Викаща самота.
Човечност в дрипи.
Босонога топлина.
Сянка на любов. ...

ЩЕ ДОЙДЕШ ТИ
Ще дойдеш ти. Ще дойдеш пак,
след снежния метеж на зимата.
А вятърът - проклет хлапак -
ще свири още зад комините... ...

Нещо ме влечеше към Щефансдом.
Роднините ми нямаха търпение да прахосат следващия час в пазаруване, но аз нямах подобно намерение. “Отидете сами,” настоях аз. “Ако се загубите, просто попитайте на улицата за Щефансдом и всеки ще ви посочи пътя към мен.” Махнах им за довиждане и се отправих към входа ...

I.
Оранжево вретено
с опашчица зелена –
ще сготвя с него супа,
а Зайко ще го хрупа. ...

Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...

Чашата ми с вино не доливай!
Аз докрая всичко си изпивам.
Никога не искам половинки.
Тебе също целия ще имам.
Чашата ми с вино не доливай! ...

„Свободен избор”
Свободният избор, във времето днешно,
„свободен” е само на думи ̶ фиктивно,
привързан към правото наше успешно,
го носим на челото с гордост, наивно! ...

Закусвам сутрин рано от росата.
Обядвам топли слънчеви лъчи.
Следобед облаците са салата.
Вечерям със студените звезди.
Тръпчиво вкусен ми е аромата ...

НЕСКРОМНОСТ
Нескромен съм.
И зная, че излишна,
ненужна скромността у мен остава.
С какво се различавам от Всевишния? ...

Животът ми - път през гората
Животът ми - път през гората.
Вейки ме шибат до болка в лицето.
Някъде пътят препречват ми клони дебели,
Понякога паяжини се вплитата в косата. ...

Напразни салюти
Без всякаква стойност
бе тази епоха,
в която застрада
добрият човек! ...

Залюбило прасе комшийска свинкя,
погрухваща в съседната градинка.
Сърцето му в обич запламтяло,
а то, прасето, цяло залиняло.
Бай Трифон, шефът му, го бил нарочил, ...

ВЯРВАМ В МОЯТА ПРАВОТА
Вярвам в моята правота,
като на тиха пъстроцветна есен.
Красива, закичена като зора,
превръща думите ми в песен. ...

Сигурно се чудиш какъв е светът –
нима заслужава си болката,
или пък струва си нервите
дали всичко е толкова трудно.
Нали казват – нещата се подреждат ...

Някога бе роден той в усмивка пред слънчеви порти.
Сърцето му мъката не познаваше - предвиждаше полети.
После, в дълъг път, залеза опозна, но залеза в погледите
... и тръгна в посока, различна от тази към глухите погреби.
Пътувал през радости хиляди, скърби безбройни, ...

Съдба жестока, непокорна,
оказа се и ти лъжлива;
ласкаеше ме, бе със мен гальовна -
сега убиваш ме с все сила.
Отричаш туй що си обещала, ...

Искам да докосна звездите със теб,
искам да преплувам морето...
Искам да видя чужди земи,
там на където зове ме сърцето.
Искам да зърна слънцето през твоите очи, ...

Навсякъде е розово,
дори във сивите ми дни.
Но влюбените ми очи, като звездици,
дори през деня светят, щастливките,
когато близо си до мене ти. ...

Любов през пътя
Дъжд вали, навън е тъмно,
ръцете са изцапани със кал,
очите са в сълзи до съмно,
за да измият съвестта с печал. ...

Приказка за свети Валентин...
...Един младеж с едно девойче
се заиграли в Любовта...
О, малката била настойчива-
„Обичам те!”-твърдяла тя, ...

Второ място в конкурс „Жени и вино” 2012г
Кажи ми, скитнико, откри ли своя път?
Накара ли зората да танцува?...
Или и днес не те прие света.
И пак си сам. И пак нощта рисува ...

Сара
Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън. Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими.
Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет ...

Човекът срещнал Човечката и Човечката срещнала Човека;
нещо трепнало в Човечката и нещо трепнало в Човека.
Човекът обикнал Човечката и Човечката обикнала Човека;
и една голяма любов разцъфтяла
в тия човешки сърца. ...

Едно откровение за “ОТКРОВЕНИЯ”
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488- ...

ужаси
2
Моето родно градче ме посрещна със странна пустота на улиците. Когато слязох от автобуса, казах "довиждане" на моя събеседник, а той пък от своя страна ми протегна ръка:
- Казвам се Нико, беше ми много приятно да се запознаем.
- Аз съм Зуфар, на мен също ми беше приятно - отвърнах на жеста му. ...

чувствам се
като стара греда
на която стоварваш
чувалите с химикали
мрачни чувства ...

Разтопих се,
като слънчев лъч от ледени мечти.
Така ме заболя от самотата,
че в сърцето беше пусто, както и със теб преди.
В съня се развиках, ...

Думата ми я боли.
Да я изричам.
Десетки звуци страдат,
излизайки от моята уста.
Дума мога ...

на жена ми Нурсес
Уж влезна живота ми в своето русло
и вече възвърнах отчасти съня си,
а в мислите мои момиче се впусна
и с мигли разсеяно нежност поръси. ...

От името на Св. Валентин (който и да е той)
Изток е, защото изгревът „из"тича
пред ясните очи на моето момиче...
Запад е, защото залезът при"пад"а
и с теб съживяваме нашата клада. ...

Бисерното село
за трагедията в село Бисер
Селото по тъмно се пробуди.
Старци чакат рестото и хляба.
Първолаци сричат полубудни. ...

Бунтът на кокичетата
Настъпи по начин нелеп
студената зима на нашето време.
С бой, насилие, смърт и тъга
земята жадно погълна кръвта. ...

Сънувах се бременна, сякаш бе истина.
Сънувах утроба – пълна с проблеми!*
С ритници ми сториха болка неискана,
пребиха до кръв надежди засмени.
Сама ме оставиха, тебе те нямаше, ...

Уроци по сценично майсторство
Второстепенна роля
.......................
животът също като зимата
понякога от студ се вцепенява ...