Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...

Загубих детелината с четири листа...
Имах всичко онова,
за което всяка жена е мечтала,
дом, семейство, съпруг и деца,
но досега не бях го проумяла... ...

Поредна раздяла с прегръдка,
навяваща тих мрак и тъга.
Нова среща с ужасната мъка
и някак непреодолима самота.
А болката има си име, божествена ...

Какво би бил светът без Любовта?
Безумие – борба за кратка слава
и празна, безполезна суета.
Магично всеки тя преобразява:
пулсира напористо кръв в гръдта, ...

Ти тръгваш в тъмнината,
а в стаята, след тебе,
трепери тишината -
нощта крила разпери.
А аз, все тъй, бездумно ...

Аз не искам да посрещам нощи
без да съм прошепнала, че те обичам,
без да съм потънала в разкоша
на прегръдката, с която ме обличаш.
И не искам да изгрявам с дните ...

„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...

Нито нощта ни е сънна,
нито пък дните ни будни!
Пак ще вършеем хармана,
впрегнати, гладни, безумни!
Вързани здраво за кола, ...

Що стана с добродетелта?
Къде изчезна тя,
може би във дън земя?
Във този свят живее
порокът, знай. ...

Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но поняко­га господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...

Любов, навярно трепетно ме чакаш -
във вечерта си топла, нежно-тиха...
Но как при теб да дойда? -
Няма влакове...
Колата ми - ...

Дарба
Светът е пълен със таланти,
спортисти, поети и художници.
Актьори, певци и музиканти,
на изкуството поддръжници. ...

Някой пак е влизал в моите мечти,
стъпки е оставил - следващия път ги изчисти!
Паднал ангел, бъдещ ангел,
в мислите ми си константа...
Как е там при чудесата, хубаво ли ти звучи? ...

Когато изгрее Луна
и небето обсипят Звезди,
пред прозореца пак съм сама,
осветен от студени лъчи...
И настъпва мига, ...

Нека друга в леглото ти мойто място заеме...
Зная, мене ще чувстваш
как до тебе лежа...
Ти в сърцето си нея...
няма как да приемеш... ...

Светът се променя, другари невежи
Светът се променя, другари невежи,
а вие сте още в деветата глуха.
Елате и вижте как стари строежи
са вече под вечната висша разруха! ...

Инвалид
Пред дома ми монтирана е рампа,
пригодена е за мен,
по нея слизам и се качвам
всеки изминал ден. ...

Да ти кажа днес ''Честит рожден ден'' аз не мога.
И да ти звънна не мога,
и да ти пиша не мога.
И да плача ли?
Сълзи не ми останаха, ...

В секундата, разкъсваща времето,
сърцето се счупи на две,
и падна тежко на плещите бремето,
за хиляда и една подарени сълзи...
И болката вляво от незапомнено минало ...

Никога не ще забравя
аз деня, в който те предадох,
мое мило дете,
спря да бие твоето сърце...
а онзи, твоят създател, ...

1
Копнях момиче нежно с поглед мил,
но днес разбрах какъв глупак съм бил.
Пилях мастилото в ненужни строфи,
когато друг нектара ù е пил. ...

уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...

ТЕАТЪР
Животът е театър, а ний сме актьори,
в него играем драма или скеч,
мислим си, че сме добри в свойте роли,
а дали е така? Друг ще каже с скверно слово ...

Мила майко,
ти много си ми дала,
с живот безценен
дарила си ме ти.
В безсънни нощи ...

Кой ли удря с камшика на времето
и пришпорва жребците ни дни -
уж все пътя държи, но дилемите
като знаци стърчат, и мечти...
канят в малка пътечка каретата ...

Пребродих Звездните пространства,
бях Скитник сам, във Чудни Небеса,
живях аз дълго с Светли същества
и по случайност ли попаднах?
Но слязох тук, на Грешната Земя! ...

Слънчевите лъчи проникват през въздушните завеси на спалнята. Бавно се протягам, неповторимият аромат на кафе достига ноздрите ми и окончателно ме събужда. Отново ставам много късно, но по-рано от обикновено. Днес е моят рожден ден и се налага да бъда във форма, за да подготвя нещата за партито дове ...

Просто…
Слънчев лъч
случаен
през прозореца
надникнал, ...

Това е малко по-различно от останалите ми песни парче. Дано ви хареса.

Очаквам коментари...

„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...

Пред тебе даже Господ се смали,
дявола се свря във миша дупка,
небето над земята се стопи,
морето се зарина със черупки.
Настана суша в мократа ти гръд, ...

ЕВРОНЮЗ
Швейцарски, немски и холандски банки и организации по правата на човека “Толерантност” ще построят с европейски средства три SOS киндердорфа за малолетни ромски деца в кварталите “Столипиново”, Суходол” и “Факултета”. Там ще бъдат настанени тридесет ромски момиченца между единадесет и осемна ...

Този сън не искам да забравя.
Със затворени очи ще си вървя.
Недей да спираш мойта вяра,
че мога да те видя пак в съня.
По-искрено е тъй да те обичам. ...

В най-дълбоките води на океана живееше делфинчето Скип с родителите си. То беше едно много добро делфинче и обичаше да прави добрини на морските обитатели. Дъщерята на морския крал много го обичаше и заедно двамата прекарваха целия ден в игри. Един ден майката повика рожбата си за да я нахрани. След ...

Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други – притурка към обстановката, за трети – просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха зарядът, с който ме допълниха, ...

Моето прозорче и ухо
Моето прозорче е тишината и ухо ,
за да чуя болката, която
се крие във всяко отронено листо,
и в малко църкащо птиче в гнездо! ...

Знамена...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...