Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня - ...

Разкривен един портрет,
набързо в автобуса взет.
От амбалажната хартия
лицето си не успях да скрия.
Поиска ми усмивка в замяна ...

4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...

Прилив и отлив
По калдъръмените улички тихи
Шепот среднощен долавя се.
Смях на пресекулки.
В такт на потракващи токчета. ...

Тихо вой се чува.
Вълк в гората пак играе
и сякаш ме вика
там, при него, да седя.
Ах, как да устоя, ...

Изплетете ми венец от тръни,
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.
Удушете ме със скъпи парфюми, ...

МОЯТ ГАРВАН
Тъмен спомен
от тъмното минало.
Гарван бездомен
със тяло изстинало. ...

Как внезапно, през май, заваля
над градините цъфнали
сняг.
И се втурнаха сръчни ръце
да прибират лалетата топли. ...

Отмина
Оттук мина бурята свирепа,
помете илюзии и копнежи.
Заглъхна и потъна нейде
на тревогата гърмежа. ...

Черна магия,огнени кръгове
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...

Завих се с облак,
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал. ...

ОСТАНА САМО... ЛЮБОВТА
В памет на младеж и девойка,
загинали в морето по време на буря.
Светкавици раздираха небето,
а страшният им тътен, ...

рапиране и лирика от Nepaul... бийта от мен.

Пъргаво се изкачи по стъпалата и се настани на една от задните седалки на автобуса.От лулата му се прокрадна тънка струйка дим, в бързината при качването не успя да я загаси напълно.Чувстваше необходимост да изпревари възможно най–голям брой хора, и още с приближаването на автобуса започна да нервни ...

"Опасно"
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...

Моето вчера бяга от мен.
Моето утре – то се страхува.
В моето днеска се чувствам във плен
и тихо се чудя дали съществува.
Моето вчера – то е във сиво. ...

Желание за мрак
Нека дъждът вали
и скрива моите сълзи.
Нека тъмнината ме обгръща
и отново към спомените да ме връща. ...

Когато съм сам, искам да съм с хора,
когато съм с хора, искам да съм сам.
Когато съм на двора, искам у дома,
когато съм у дома, искам аз на двора.
Когато се прибера, искам да съм там, ...

парещ стих е челото
и стъмно се спускат черници
във очите - вихрушка
и дивото зрънце
кълни ...

Вечерница
Вечерница бях самотна в небето
Изгрях в онази тъмна нощ
Разбрах – отново си самотен
Видях как търсиш порив нов ...

Студените ми ръце се загряха,
когато за секунди ме погледна.
Дъхът ми освежен
тръпне в очакване.
И така... отново прояви интерес. ...

Подобно на вълните, любовта ни е свободна,
надживява красота, като морето.
Подобно на бреговете, нашата любов ще остане вечна.
Сблъсквайки се с препятствия, скрити като риф.
Любовта ни ще плува, през всички мъки. ...

Любовта си днес отива,
щастието други влюбени намира.
Хубаво ни беше с тебе,
но за раздялата е вече време.
Любовта си заминава, ...

Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...

Спомените все повече започнаха да избледняват,
но сърцето още кърви.
Далече са мечтите за нашите дни...
Не зная дали за мен още те боли,
уважение не остана дори. ...

Дъхът на пролетта
Усетих те в себе си туптяща и нежна
още тази сутрин.
Вървях си и си мислех,
че сигурно през нощта си дошла ...

Умирах за очите ти,
но друга гледаш днес.
Ръцете ти, косите ти
пак Тя ми ги отне.
Но идва вечерта и ето – ...

Прелива изгревът, изгаря тишината.
От огъня светлее дъното на лавата,
а цветното небе здрачее в тъмнината
и облаци от прах зачеркват синевата.
Пищейки, птиците залутани премятат ...

Стая празна...
Стая пълна с вещи.
Стая пуста, без надежда.
Дали са маска?
Дали са маска светлите стени? ...

Далеч отново, далеч от тука,
близко до любимия си, далеч
от мен в града голям.
Дори на край света да си, дори
и на хиляди километри да си, ...