Умърлушени гълъби бавно ходят
по нажежените камъни в парка.
Във пресушени фонтани
се къпе следобедът жарък.
Над изгоряла трева ...

Ехото разстила се в главите ни -
като забравен звън на призрачни камбани.
Есенни събития измислени
си играят с нас и правят рани.
Дъжд пороен във сърцата ни, ...

кротна се
дълго отсъствие
в него
една полуусмивка
русолява ...

Салатка гнусна от рими,
липса на всякакъв смисъл;
олио няма, оцет също,
само гнили зеленчуци.
Наричат го после поезия. ...

Спомни си...
Чудя се какво би си спомнила
след десет отминали години,
ако се върнеш назад във времето.
Може би семейството си ...

Катедрала и галош
„По-добре да остаряваш като катедрала,
отколкото като галош.”
народна мъдрост
Словесна битка се е разгоряла ...

Ще ме търсиш в нощите си самотни, в нощите обзела те радостта.
Ще искаш да почувстваш допира на тялото ми, както тогава...
Ще се оглеждаш за моята усмивка, ще си спомняш всяко мое движение.
Ще искаш да те погледна с онзи поглед, който само аз умея.
Ще мечтаеш да целувката, с която така и не те дарих. ...

На стена, на ръката -
дори за миг не иска да спре.
Бавно часовникът тиктака -
отброява минути и часове.
Стъпките му всеки чува - ...

- Дар ми подари! -
помолих силно Бога.
Даде ми тъга.

Неизплакани сълзи
Конете флиртуват с дъжда...
Настръхвам. Тъй трепетно синьо е
в море, напращяло от ръж.
Конете събуждат години, ...

А беше хубаво в дните наши
и времето изчислено до минута дори.
Беше хубаво даже когато се плашех,
че си за последно и после... ще боли ли, боли.
Беше красиво - гората, листата, ...

Търсейки покоя
Завъртя се
всичко в кръгозора.
Там, в нощта беззвездна,
когато спяха всички хора. ...

Пак се срещаме.
Съдба...
Защо се случи?
След толкова години.
Закъсня. ...

Откъснете билка омайниче!
Откъде, ще ви каже сърцето ви.
Почакайте до пълнолуние,
нали от любовно безсъние страдате?
Изкъпете се в потока лунни лъчи! ...

Ако поискаш
Ако поискаш... може всичко да постигнеш,
да се докоснеш до любовта и мечтите...
в реалност да се превърнат дните,
да има само радост и щастие! ...

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...

Обичам те
Обичам те, дори когато теб те няма,
обичам те, когато ти ме мразиш,
да обичаш, значи да вярваш,
аз повярвах в теб така, както ...

Поглед и стихия
Погледът ти ме прегръща
Уханието ти ме обгръща
Нежността ти ме облива
Страста ти е магия ...

Войник без армия.
Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.
Пулсиращ лик на войствена безмилостност,
когато се изправям пред смъртта.
Сблъсъкът разтърсва света. ...

Съживи ме. Не оставяй да вехна,
като цвете във тъмно забравено.
Напои ме, и ми дай светлина
за дишане синьо-тинтявено.
Погледни ме. Все още съм твоята ...

Не е ли щастието егоизъм -
да сме обичани, доволни, сити,
без намек за най-малък катаклизъм
безоблачно да ни минават дните?
Щастливи сме, когато сме успяли, ...

Защо ме драскаш с тези цветове,
ръбати...
мрачни...
грубиянски?
Към теб аз тичам с перещи ръце ...

Понякога догонват ме
стаени мисли
надничат упорито в мен
преливат във очите
и така боли... ...

Докосвания, замъглени от тъмнината,
викове, изпълнени със страст,
устните забравят в миг тълпата
и разпалват огън вътре в нас…
Всичко вече без значение – ...

Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.
Набрах си букет от иглика... ...

За тази любов живота си давам,
за тази любов срещу всички сама ще се боря.
За тази любов и луда, и грешница ставам,
за тази любов и с дявола ще се преборя.
За тебе сърцето си в огъня ще горя, ...

Нощта е тиха, луната свита на половина.
Небето празно е и пусто.
Мрак изпълва всичко в таз картина.
И вятърът вечерен пее свойта песен глухо.
Единствен лъч на светлина ...

СВЕТОФАР
Шареният светофар,
на пешеходците приятел стар -
щом светне във червено,
за преминаване е забранено! ...

ПЪТУВАНЕ
Искаш ли някога
да пътуваме заедно
във влака,
който отива ...

И спуснат по надежди чакани,
макар и влажен, без остатък
ще подложиш устни във очакване,
но само тук, а не оттатък!
Преминал моста на мечтите, ...

Тази есен е просто туршийно-оцетена...
Тази есен, по ловджийски, е сива...
В тази есен обичам да гледам лицето ти!
В тази есен си една самодива!
Тази есен е просто чушкопечно-пиперена... ...

Бяхме аз, майската зеленина, и младостта,
и любовта, разперила крилата си като орлица
над своята рожба - надеждата.
Бях аз, шарената прица
и след мечтите лудо тичах, ...

Преди да легна да заспя...

ИЗПОВЕД
Често ме пробожда тази тайна болка,
спирам се, дъха си притаявам,
сърцето ми прескача задължителните паузи
и всичко в мене става възклицателно – ...

З Е Л Е Н О О К А Т А Б Л У Д Н И Ц А . . .
________________________________________________
Коси на Самодива - черни...
Като следполунощно безлуние.
Очи зелени - злачни и пронизващи. ...

Прелиствам лист след лист и пиша.
Това изтривам, но оставям онова...
изписвам страницата, след това въздишам,
преписвам копие и друго веднага.
Живея ден след ден и дишам. ...

Ти казваш: „Страх е всяка недостъпност”
и всеки студ ти лъха на отрова,
че остър камък, остър ръб щом срещне,
на две се чупи... че през зимата сурова
буря горд дух пречупва, ...