Вълна се разбива в моята младост
и с пръски студени докосва плътта.
Вървя по ръба и не искам да зная
защо покрай мене върти се света.
Изгубих ли всичко? От себе си дадох ли? ...

Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...

Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки ...

Още час
и зората ще разпръсне
сипкавия мрак,
слънчеви лъчи
ще обагрят утрото във цвят, ...

На твоето рамо снощи заспах -
топло, реално.
Звезди не броих –
сама бях звезда
и жаждата ти изпих – ...

Сълзи от радост и смях
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...

Красива си
Красива си... във мислите те виждам
запомнил съм любимите черти
на времето понякога завиждам
че те докосва само... и не го боли ...

Ти ни говориш
от самото начало,
но ние не чуваме
и Те упрекваме, че мълчиш.
Ти се разкриваш във всичко, ...

Скоро гроба ти не съм преляла, мамо.
Не съм ти носила любимото ти цвете.
При тебе идвам в мислите си само
и там щастливи срещаме се двете.
Целувам с обич топлите ти длани. ...

Сред тъмните му дебри съм замръкнал
в лиани, коренища и треви.
Угаснали са поривите дръзки,
снагата, уморена, се преви.
А мечът ми, просичал сто пътеки, ...

И думите ми идват все по-чужди,
и трудно песните ми се редят.
Навярно уморените ми чувства
са тръгнали по неизвестен път.
Пристигат изгревите като неми ...

Ще откъсна цвете за теб, ще направя пътека,
по която да минеш с мен; ей така - за утеха -
ще направя венец, той ще бъде за тебе,
ще ушия с конец твойто име на него,
ще раздам на света хиляди чувства, ...

Чаках те.
Часовникът бавно
отмерваше времето,
в което те няма.
Чаках те. ...

Толкова обич и красота
крие се в твойто сърце.
Тъжно ми е да гледам как тя
плаче с сълзи на дете.
Твойте очи ме гледат с умора ...

Знам, че съм виновната,
Знам, че съм глупачката...
Знам, че не заслужаваш това,
А аз не заслужавам теб сега...
Знаеш, че ме промени ...

Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...

Вървя по улиците наши, родни
и питам се къде, в коя страна,
освен във таз, на Кирил и Методи,
се пише с толкоз чужди писмена?
Къде сте, братя, Клименте, Науме, ...

Цветна магия
Експериментална поезия
по картината на Ася Толедо
„Да се влюбиш в есен”
Влюбена есен, самотна и прелестна, ...

Толкова болка са събрали тези очи,
толкова копнежи, надежда и страх.
Аз в тях виждам слънчеви лъчи...
в тези очи виждам целия свят!
Когато гледам в теб... времето спира. ...

Безличен ден по счупените селски улици,
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...

Живееш в държава уютна,
излизаш на уличка пълна,
хора непознати, но добри се усмихват.
Канят те в чужда къща да преспиш.
Дават ти свобода и да чиниш. ...

Беше вечер - три и тридесет и една.
Пролетен вятър вееше от прозореца отворен,
аз пишех книгата си последна
и въздишах по един спомен.
Падащи звезди разцепват мрака, ...

In The Dark
I'm from where the magic is
I'll give you what I cannot take away with me
And the sunlit day and moon
I wanna have a silent kiss, I wanna make you mine, ...

...
Като прилив докосна брега
и си отиде,
а в мене отекна звънът
на мечти за вериги... ...

БЛАГОСЛОВ
Моя обич, в сърце те нося -
да обичам е моята роля.
Протягам ръка като просяк -
за коричка нежност те моля... ...

Изплъзва се животът
както над пропаст се изплъзват пръсти,
до болка впити в ръбовете на скала,
а всъщност вече тръпнещи и уморени,
и обречени... ...

Знам, че хората сме кофти стока,
но създадени сме тъй от Бога
и от този материал,
по-добре не би могло:
мъжът направен е от кал, ...

Не искам да съм ти последната любов,
нито ти да бъдеш моята!
Не само тъй ще имаме живот!
Живот ще имаме, ако сме хора!
А хора ли сме, ще го проумеем, ...

Предварително се извинявам на всички почитатели на Р. Бърнс и "Девойката, която ми постла легло" :)
Мацето, което ми направи супа
(виланел)
Както катеричка лешник във хралупа
ден в ума си пазя, в който срещнах аз ...