Нощ
Нощта погали ни със вятър
докосна мислите с прохлада
и бавно като за спектакъл
подготви сцената с наслада ...

Жертва
Две очи разплакани ме гледат,
две очи ме гледат с вина,
сякаш искат сбогом да си вземат,
но нямат сили за това... ...

Кой чайките разтревожи
и песента им превърна в грак?
Синьото няма да може
безгрижно да ги разпръсне пак.
Узнали за хорските страсти ...

Лежим в тъмното. Крушката е загасена, само телевизорът работи. Минава полунощ.
- Разкажи ми за Добруджа? – тихо ме моли той.
Минава време. Той без да е помръднал – пак тихо ме моли:
- Разкажи ми за Добруджа?
Аз мълча, гледам вяло в телевизора. ...

Навярно просто ми е много скучно.
За да се сещам все за тебе...
За безличните ти светли устни
или за малките очи кафеви.
Тялото без никаква извика ...

тогава беше...
изгаряше...
кървеше...
имах и нямах
и все пак давах... ...

Помниш ли на дърветата шепота
и песента на потока? Забрави ли?
Колко ни бе леко и весело!
Аромата спомни на онези дъбрави!
Помниш ли пеперудите пъстри ...

СЪДБА!
Родих се във бедност, живота бе труден,
в съдбата се сблъсках, в живота абсурден.
Учих безспирно, за отговор жаден,
и въпреки всичко останах си гладен. ...

Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени,
и в сърцата ни – от болка свити, ...

Мразя те, по дяволите! ДА!
Девет пътя, девет нощи, девет дни,
а навън все още вали и вали...
Има ли смисъл от мойте слова?
Между пръстите ми целувки текат, ...

Катеричка Катерана,
пухкавата сладурана,
малко лешниче откри
и в хралупата го скри,
скъта си го тя за зима, ...

Говедата се раждат изведнъж
зарязват майчината си утроба
Окъпани от благодатен дъжд
сълзи на божията злоба
Човекът в избелялата си плът ...

Понякога мълча, но
всъщност искам да
говоря – да изкрещя
за болката в душата.
Мълча, дори когато ...

На Н.
Танцува във кръвта му свободата.
Изгризва стягащите го окови.
Понякога се сърди на съдбата,
че крак му е подложила отново. ...

Един момент обръща вечност -
Дотук уж всичко се разбира.
Изминат път на безконечност.
Но буцата расте, не спира
Макар да ръсим хлад- потим се... ...

Павлето често се срещаше с три имами, които идваха в кафенето. На главите си носеха големи чалми, а раменете им бяха покрити с дълги наметала. На всеки две педи върху тях се виждаха надве-натри зашити стари парчета плат, а дъждовете и ветровете така бяха ги прали, че цветовте им не можеха да се разл ...

Една прашинка щастие
погали нежно устните
сред разцъфтели теменужки.
И в този миг разбрах, че
да си щастлив изкуство е, ...

в полунощ
ще запомня завинаги времето
и ще се сбъдна съвсем
в единствената нощ
цяла ...

Нощта отново в прегръдките си ме поема,
кротко вдъхваща ми самота,
а аз отново в мрака завита
ù разказвам болката на моята душа!
А луната, притаила дъх, ме слуша, ...

Заблудите ще си останат самовлюбени
Заблудите ласкаят химерите тайно,
по вечерния бриз им тихичко слова шептят.
С омайни думи те ги упояват трайно,
а туй достатъчно е чувствата им да творят. ...

Ах, колко празно е без теб
сега, как ужасно ми липсват
топлите ти прегръдки в нощта,
усещам студ, не чувствам вече
твойта топлина... ...

В ръцете ми руши се времето,
не мога да те търся във безвремие.
Изтича между пръстите и стреснато
разбива се във твойто съжаление...
На пейката забравила съм розата, ...

Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ...

Любов неземна, любов гореща,
любов мечтана в моя сън...
Пътека стръмна до твоя дом
ще трябва аз да извървя...
И в късна доба, когато спиш, ...

Опипвам ръбовете
на предметите
с очите си.
С бодлите си
бодат ме – ...

Да се правим на добри...
най-великото призвание,
с много шум и веселби
да дариме състрадание!
Някои така разбират ...

Аз съм Муза-алпинистка,
ай да видим на кой му стиска,
щото е лесно на паветата
да си връткате дупèтата.
На високото вятъра тъй "пее", ...

Мъжете с слаби ангели и психика, лабилна към жените,
жадуват за съпруга вярна, покорна,хрисима и домакиня,
с която да се чувстват спокойни от кръшкания и забежки
при любовници факири в леглото, повдигащи високо мъжкото им его.
Но аз не сам безгласна буква с поглед, вперен само във земята; ...

Пари накуп до чашата,
ехидност, студ и толкоз.
Кога ли ще разбере масата,
че нищо е, щом инвалид е столът?
А тя е вперила очи там, долу - ...