ВЕСЕЛОТО СЛЪНЦЕ
Рано слънцето изгрява,
после песничка запява.
Буди всички ни от сън,
вика ни навън: ...

Със синьото на родното небе,
със златото на дъхава пшеница
и с песните на птиците над мен
ти казвам, че безкрайно те обичам!
Желая ти безоблачен летеж, ...

Късно е
Късно е да плача. Късно е да страдам.
Късно е да моля, късно е да давам.
Късно е да те обичам,
обичала съм те с години аз, ...

Нищо не е перфектно, нищо не е наред,
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво. ...

По стиха на Джулия Бел
„Сбогом, мое синьо море“
Не казвай...
Не казвай сбогом
на морето! ...

Време е Съкровището ми да блесне.
Знам, че под грубата обвивка
се крие Опал.
Всеки път отново ще вярвам!

Сбогом на поезията
“Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”
Поезийо, във младостта си ...

Денят ми тихо се надига,
отмята сънно одеало.
А слънцето отвън му смига,
и сякаш, че - ни чуло, ни видяло.
Денят ми нежно се усмихва, ...

Група "Timeless"

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...

След толкова мисли в главата
След толкова порив в душата
След толко пътеки в живота
По коя да вървя с охота
Толкова дълги и толкова къси ...

Макар че явно съм в потрес,
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих, ...

Има хора, които живеят
със призвание само едно,
изпитания да преживеят,
но да сторят на други добро.
Да раздават сърца и усмивки, ...

ДЕЦА
Детски крачета тъпчат пясъчни кули,
с улични котки влизат във бой.
Жестоки са те и през май и през юли
и всеки престъпник за тях е герой. ...

Срядата за мен е жълта.
Много време пак ми гълта
рано да се става,
тоалет да се оправя,
пак да гоня автобуса, ...

КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...

Горско семенце порасло,
цвете малко, недорасло
и решило до лети,
не с крила, а със очи.
Бързо то се извисило, ...

Боли ме, без да знам защо...
Отново шепна твойто име!
В гърдите – огнено кълбо!
И тъга – не може да отмине...
Стоя на прага, с протегната ръка, ...

ВСЕКИ РЕД...
Завръщам се към онзи първи лист...
И се опитвам пак да го отворя.
Във него има много празноти...
И кратък ред, във който ти говориш... ...

Влюбена във Бог
Стоиш пред мене като древен Бог
и в дълбините на очите ти се давя,
в погледа мъжествен и дълбок
душата своя мога да забравя. ...

Винаги съм се запитвала, дали можеш да обичаш повече от веднъж, но не тази привързана любов, тя дори не е такава, не онази благодарствена или необходима любов, или тази, която е причина да обожаваме децата си, или един куп други емоции, които ни доближават до някой друг.
Идеята ми е за онази любов, ...

Целувам те по тишината -
океан от капки спокойствие.
Стъпки по горещия пясък
ледник топят в душата.
Неудавеният ми крясък „Обичам те!” ...

Есенно
В оная есен дъжд плющя след първите ти стъпки
и сякаш жълтите листа са още като кръпки
по селския ни калдъръм, през който ти прегази...
Видях те... рекох си наум: Тук Господ да ме пази! ...

Самотност
В самотността на своeто битие
вървя с наведена глава
и мисля за живота свой,
за своето не леко битие...! ...

Изгубена в предълбокото море,
което всъщност е моята душа,
като птица с пречупени криле
опитах и опитвам да летя.
Защото там, в безкрайното небе, ...

Малко празен се чувствам, море от сълзи за теб изплаках. Странно как бях онзи, който те разсмиваше, а станах онзи, който те измаря!!! Как към мен за помощ се обръщаш, но рядко за ръка ме хващаш. Какво ли да изрека, каква ли поема да напиша, за да ме забележиш. Целуваш ме на тъмно и когато си гузна, ...

В огледалото виждам душата си.
Усмихвам се, очите ми тъжно го гледат.
Леките бръчици нагъват се плахо,
и тръгвам аз някъде, нейде по пътя си...

Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...

Изгревът още от най-древни времена е натоварен със значението на ново начало, нова възможност. Той е символът на животворната сила на слънцето, на творческото начало на човешкото съзнание. Още тогава хората свързали знанието със силата на светлината. Древният гръцки бог – титанът Прометей е прикован ...

Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...

Блести усмивката на лицето,
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...