dark

Не сме приятели, не си ми и приятен.
И твърде малко ме засягат твойте истини.
За хората, за времето, за хляба...
Горчат и ми присядат между липсите...
На повече от няколко по седем ...

Една жена от съня ме събужда,
ляга си моя – събужда се чужда!
Една жена чувства си проси,
любов и давам и се питам – защо ли?
Една жена като ураган ме връхлита, ...

Имам нуждата ментално
с някой друг да го направя.
И добра съм, и морална,
ти обаче ме заставяш...
част от себе си да отклоня. ...

Слабост имам в гърдите,
слаби са и коленете - изтъркани;
ръцете - сухи клонки,
очите - грозни, в черно, с черно.
Мисълта сама си досажда ...

Сякъл си с думи,
сякаш в ръцете си...
молив от огън и вяра си свил...
Сякъл си с сабя,
сякаш в душата си ...

Влюбена в морето аз не съм била.
Никога преди водите сини
не плениха моята душа.
И така минаваха години...
Кой да подозира, че брегът ...

Спокойна съм, когато те виждам,
спокойна съм, когато те усещам
и когато лягам си всяка вечер
до теб и до твоята възглавница...
И твоят допир ме успокоява, ...

Стенен часовник
със спрели стрелки
и паяк, плетящ в него
лепкавите си мрежи.
Спряло махало, ...

Не се учудвам. Все ми е едно -
че пясъкът под мене студенее.
Че чайките ме мяркат под око.
И съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене, ...

Поставих те пастир на стадо -
с кротост, любов го води
на зелени пасбища, при бистри води,
с мъдри слова храни.
С търпение напред го води, ...

Ако можех...
Ако можех...
Само да съм малко по-еднаква
на боговете и на хората,
навярно други приказки ...

Един човек се ражда на Земята,
изгрява нова, пареща звезда
и грее там, високо в небесата -
тя ще бележи пътя му чак до смъртта!
През бури и неволи ще преминеш, ...

На слънцето съм аз сестричка -
тъй честичко ми казват всички,
че имам руса къдрава косичка
и светли весели очички…
Към Слънчо често се обръщам ...

Сънувах, че си капка от дъжда,
която по лицето ми се стече.
Изтри една засъхнала сълза,
целуна я и обич ме нарече.
Някак си ти в кожата попи. ...

Когато сам си
Когато сам си, никой не те обича.
Когато сам си, гледаш света около теб.
Когато сам си, потъваш в своите мисли.
Мисли, които може и никога да не бъдат чути. ...

Остатъци. Прозрачни и черно-бели изтрити остатъци. Дълбокото синьо в очите ти ми навява тъга. Сигурно някога много си обичал. А тя те е предала и ограбила дотолкова, че и ти си се превърнал в един обикновен крадец. Взела ти е всичко, а ти си й го дал, навярно от наивност. Първо е било красиво. Тя е ...

Хаосът
Хаосът е - всъщност - подреден,
разхвърляно е всичко по местата си.
А ти усмихваш му се изумен...
и чакаш кротичко съдбата си... ...

Сама дойдох,
не искам да си тръгна!
Искам да докосна
всички красиви неща!
Искам да почувствам ...

Сирените стенат в душите ни.
А душите ни вият.
Някой пак удушва мечтите ни.
От съвестта си се крием.
Гордите Ботеви четници. ...

Проклинам деня, в които те срещнах!
Мразя те,
мразя всичко, което ми напомня за теб!
Мразя града, в които те срещнах!
Мразя мястото, на което се запознахме, ...

Някъде там, в далечината,
извира бистра вода.
Някъде там блестят езерата
и птиците пеят за нас...
Някъде там, нейде в полята, ...

Бях дете, дете на времето,
на времето, невинното.
Бях цвете, цвете на земното,
на земното, на днешното.
И ето, времето отмина, ...

Бледо-розов шипков храст
разцъфтя в полето,
и със обич, и със страст,
ми плени сърцето!
Моментално го сравних ...

Той плачеше! Силно притискаше до гърдите си своето осеммесечно дете и от очите му течаха сълзи. Не се опитваше да ги крие. Не виждаше смисъл в това. Целуваше нежно момченцето, което се усмихваше мило и го милваше по лицето, сякаш искаше да изтрие сълзите му. Той, човекът, който беше чупил глави и ръ ...

Вървим…
Нощ е и двамата с теб сме далече,
както над нас онези малки звезди.
Вървим и се вслушваме в думите си –
единият съветва, а другият – мълчи. ...

Когато си тръгваш от мен,
не забравяй да заключиш сърцето ми.
Най-добре го вземи...То
без тебе едва ли така ще тупти.
Когато си тръгваш от мен - ...

Имало едно момиче. То обожавало книгите на мъдреците и вложеното в тях познание. Радвало се на всяка нова истина, за която прочитало в книгите и която чувствало като своя истина. Радостта от току-що прочетеното била толкова силна, че момичето искало да разкаже на целия свят за това. Искало да каже к ...

Без да връзвам гердан на троянски оракул
аз предсказвах и този сезон неведнъж:
твоят гръб доста погледи хищни завлякъл
мъкне сянка на облак. Мирише на дъжд.
И съм толкова сам. И от Бог по самотен, ...