Петък вечер, безлунно небе.
Звездопад от... неказани думи.
Само вятърът нека да спре...
Някак си... помежду ни.
Нейде в мрака проплака ...

Аз първа Ви намразих, но сега
си мисля, че безумно Ви обичам,
простете ми за смелите слова;
не мислейки, преди да ги изричам,
аз може би посегнах на честта ...

"Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор с белоцветните вишни..?"
Помниш го, да, тихия двор,
помниш песента на щурците,
полъх на вятър в косите - ...

Благословен да е Бог
на Аврам, Исак и Яков.
Бог на Божия избран народ
и на езичниците вред.
Който поради голямата си милост ...

Цяла седмица си правих презентация с мои произведения. Използвах фонове с хубави снимки, свалени от един сайт за художествена фотография. Самите стихотворения се "появяваха" и "изчезваха" на фона на музика. Запитах по имейла организаторите дали имат мултимедия. Оказа се, че нямат. За малко да си куп ...

Когато тялото ти стяга... когато крясъкът ти се струва твърде тих и очите - твърде сухи...
Подай ми мастилото, ще пиша...
Няма да изпусна музата си.
Усещам я как едва диша
и иска лампата да угаси. ...

НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...

За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една ...

ЗА КРИЗАТА В ИСПАНИЯ
Иска ми се, мили момчета и момичета тук, да ви напиша нещичко за така наречената КРИЗА, която ни сполетя в чуждата страна и ние се оклюмахме. Криза като криза! Я по-весело! Ми, че ние сме на ти с нея от толкова години! Горе главите! Ще я преглътнем с чаша студена вода!
Ето как н ...

Душата ми е пуста
като празна стая,
от никой неразбрана,
страдаща сама.
Как да я спася сега, ...

Много малко искам от тебе. Да знаеш!
Да си лудо щастлива като буйна река,
да препускаш с усмивка, да ме желаеш,
а аз да съм лодка във твойта вода.
Покрай мен нека плуват мечти като риби. ...

Питаш ги за мен. И още как -
разчопляш миналото със въпроси
и, нелепо смел, със лют първак
поливаш раната!
(Солта – за после.) ...

За враговете си да се помолим.
За тез, които са ни наранили,
с които вечно спорим и се борим
и няма никога да са ни мили.
Да им простим и всичко да забравим ...

Искам да докосна
чашата кафе,
да я взема в моите ръце,
да я отпия глътка по глътка,
всички лоши спомени ...

Чашка абсент и аз с дявола
реших да пийна, да
му се оплача от света жесток.
Прие ме той с добра усмивка
у своя кръгов дом, а после ...

Меко
калдъръмът шушне,
че невястата
ситни,
в одаята ...

Do you remember the nights we
Stayed up just laughing.
Smiling for hours at anything
Remember the nights we
Drove around crazy in love ...

Когато не дишам,
когато те искам,
когато боли от дъжда по стъклата,
когато шептя
и мълча или викам, ...

Не искам да зная за всички предишни.
Дали са безброй, или една...
Недей да разказваш!
За мен е излишно
да слушам с коя бил си, кога. ...

Във всяка област на човешкото познание се крие бездна от поезия
К. Паустовски
От мистичната си поява в живота, през детството, зрелостта, та чак до мъдрата си старост ние съзерцаваме света, трупаме опит, търсим и разкъсваме пласт след пласт необятните сфери на човешкото познание. То ни опиянява, съб ...

Разреждам умората с мисъл
за почивка
на Маями.
Дозирам силите с поредното
кафе. ...

Затвори очите си!
За секунди всичко отминало забрави,
щракни плахо с пръсти,
нов човек се събуди.
Бъди частицата изгубена, ...

Крило на пеперуда ли ме докосна, или беше твоята протегната ръка.
Толкова нежност, толкова топлина, че сърцето ми се от щастие се разтуптя.
Измъкна ме от мрака и самотата, в които бях потънала преди това.
Само твоят поглед и твоята усмивка ме обгръщат с жадуваната топлина.
Дори да не си до мене вече ...

Нещо
А е нищо
Нищо а раздира
Нищо а събира
Трупа нещо ...

Стрелецо, мой!
Ти все забързан, някъде отправен,
опъваш гъвкава тетива
и цели някакви преследваш,
без дъх останал, неуниващ! ...

Със взлом
ще вляза там,
където не ме пускат.
Срам –
душата си изгубих ...

Когато тъгата цъфти
и рони листенца-спомени
в тревите на топлите мигове
до кладенчето на болката...
Тогава спи радостта ...

Късно е. Мракът на нощта обгръща всичко и всички. Тихо е. Само будилникът на нощното ми шкафче тиктака почти безшумно, отброявайки изтичащите секунди. ”Тик- так, тик- так” - кънти в главата ми звукът, сякаш и там има някакъв малък невидим часовник. Лежа в удобното си легло, опитвам се да заспя, но с ...

Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...

Както добре знаем, всеки жител на републиката, включително и четящият тази статия, е редно да изпитва недоверие в бъдещето на България. Надеждите на българина най-безцеремонно се пречупват, когато се опита да получи помощ от държавата. Но ето, пред микрофона застава видният социолог проф. У., който ...