Забравих си надеждата тогава,
когато се изправих пред мига
на моя гняв.
И просто се поддадох.
Не устоях - ...

Предупреждението на една угарка
Поредна в ръцете ти. Е, поиграй си! Гали ме,
погледай ме с жадни очи.
И после съдбовно в пожар запали ме.
Аз нека те чувствам, пък нека боли. ...

В легло за двама
Странни същества са това, мъжете. Като че цялото им достойнство и гордост е съсредоточено между краката, та все гледат да покажат можене. Не дай си боже да се провалят, то не са оправдания, не са клетви, че видиш ли, мила, за пръв път ми е. Тюхка се, вайка се, като че светът потъва ...

ПРОГРАМА, РЕЦЕПТА, МЕЧТА, НАДЕЖДА, НЕОБХОДИМОСТ- КРЕЩЯЩА НЕОБХОДИМОСТ...?
НЯКОЙ ВЕЧЕ СЕ СМЕЕ, ПРЕВИВА СЕ ОТ СМЯХ, ТРЕСЕ СЕ ОТ СМЯХ И... ЗАТВАРЯ СТРАНИЦАТА.
НЕ ЗАТВАРЯЙТЕ СТРАНИЦАТА, МОЛЯ ВИ!
ТОВА Е СЛАМКАТА ЗА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ЖИВОТИ...!
НЕ СЪМ ЮРИСТ, НЕ СЪМ МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ, НЕ СЪМ ПЕДАГОГ, НЕ СЪМ КАД ...

Не, не ме изкушавай! Аз не мога така
да избягам от всичко предишно.
Нека само отдалече протягам ръка
и сънувам света си във синьо.
Нека само мечтая във твойта ръка ...

Ти тръгваш, скитнико,
не знаеш накъде,
протягаш зеници към
светлината и търсиш
накъде е твоята посока и ...

*Ehwaz
Този кон ме очаква отдавна на хълма.
Инкрустира в луните ми фин силует -
как във сини треви е нагазил до хълбок,
как е шия извил - без юзда, без въже. ...

(или защо лятото е шарено)
Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет. ...

Не зная,
може би от егоизъм,
навивам пак
часовниковия си механизъм.
И пак ...

Кажи ми!
- Сам ли си?... кажи ми!
Сам ли си
в тъмното сега
с твоята разбита мечта? ...

Любов със срок на годност седем дни,
таз любов започна да вони,
в началото сълзи и страх, и самота,
във края пак сълзи, но от радост,
че си тръгнал ти. ...

Криворазбраната демокрация
„Надежда всяка тука оставете...”
нечут, недоизказан зов,
няма смисъл, разберете,
не мислете, скачайте във този ров. ...

Кучето
„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си”
Стъпките приближаваха, тя тичаше все по-бързо и по-бързо и изведнъж пред нея... Само мрак, тъмнина. Нямаше накъде да продължи. Ако се върнеше, щеше да налети на това, което я преследваше, а сърцето ù биеше учестено, ...

- Кафе или чай, или коняк, а може би eдно малко уиски? - пита ме сервитьорката. Младо момиче с изправена и читава походка, засмени очи и леко присвит поглед.
Имам среща с една непозната. По-скоро позната, но само като моя почитателка, по-точно на писаниците ми. Напоследък си мисля, че много хора от ...

Понякога летя, или жужа с пчелите
с ухание на липов и омаен цвят.
Понякога зазиждам се в мъглите
и не искам да поглеждам този свят.
Очите ми от болка ослепяват, ...

Тъга и сълзи обгръщат деня,
мъгла от горчиви спомени изгарят нощта.
Самодива обвита в кристал,
снижено блести,
зъл, вятърът пръска безброй лъжи. ...

ПОЖЕЛАНИЕ
Прекрасен ден бе днес,
изгря за мен с усмивка,
започнал, може би, нощес
в съня под топлата завивка. ...

РАЗПИЛЯНА ЛЮБОВ
Къс по къс разпилях любовта си...
Не оставих и късче за мен...
Подарявах навред обичта си
и сега съм докрай изтощен... ...

И какво като боли
нима ми е за първи път
аз няма да заплача
няма да платя със кръв
за твоето предателство ...

Маскарад
Виелица вее навън и в душата.
Засипва със преспи от сняг...
И губи се бавно, със мисъл позната,
сърцето и целият свят. ...

В един фантастичен свят
с теб сме щастливи и волни...
черпим мъдрост от природата
и сме напълно свободни...
Този свят е съвършен - ...

... И настървено се опитвам да те стигна... близко до... и избърсвам с чело капките пот по гърба ти. Преживявам трансформации – груба и восъчно бяла. Някъде по средата на всички посоки и безпътието – събрана съм само в две шепи... Вечност мами човешката ми преходност и шепне името ти, а... умората е ...

Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят повече за него, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.
- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано, или лепено по него. Ако не го направиш, ще се разделиш с главата си.
Упла ...

Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръ ...

Спомен за море -
накацали късополи "гларуси" женски
в синеокото кадифе

Ти си пиян и аз съм пияна,
и смея се диво във твойте ръце.
Във стая с легло, широко за двама,
ме теглят и силно, и пламенно те.
И тъй си красив - пиян, във омая ...

Не идва и не идва пролетта!
Заскърца и запря оста планетна!
Разплиска се, а после заваля
от облаците. И студ стегна.
Понечилите пъпки да цъфтят, ...

Не искам скитник да остана вечно,
не ме моли да тръгвам без посока,
страх ме е, светът не ме разбира,
пътят ми ще е осеян с болка!
Нека тук пред теб да ме боли, ...

Текстът е от книгата за св. Силуан Атонски, написана от архим. Сафроний Сахаров:
"Главното, което целият живот на стареца доказва, е, че любовта съм враговете е насъщно необходима, за да узнаем Божиите тайни. Той беше категоричен, че който няма любов към враговете, не е познал Бога. Нищо не можеше д ...

Поканиха ме на гости…
приятели,
отидох…
Малка стая,
десетина – люде, ...

Боби Монев тъкмо бе заметнал въдиците, когато те дойдоха. Бяха две, приличаха си, като близначки.
Веднага им прикачи имена. Една Пепа и една Цеца. Толкова бързо и шумно навлязоха в периметъра му, та си рече – край с риболова. А как го мечтаеше тоя излет – толкова много му се бе насъбрало напоследък, ...

Отсей душата ми да не страда,
над нея се смили -
часовникът отново чука със досада,
свещта догаря и не пламти.
Разтлей зелените пътеки, ...

Бавно ме убиваш -
с мълчание.
Нима не ти стига,
че страдам -
за грешките си. ...

Не съм истинска, даже ме няма
както в твоите, тъй и в мойте мечти.
И съм фалшива, и съм измамна.
Търся в очите си честни очи.
Не съм безпределна. Нито съм края ...

Ще бъда истинска
Преглъщам трудно и на залъци предавам
горчивата действителност на мислите.
И още само миг смиреност ми остава
безименна да стана, но пък истинска. ...

Ще скрия болезнените чувства
и опората тъй нужна ще стана.
Само нощем тихо ще проплаквам
под булото на тъжната забрава.
Денем - хладна и непоколебима, ...

Пребродих хиляди пътища,
богатствата си разпилях.
Сънувах хиляди сънища
и все по-разсипна аз бях.
Раздавах радост, надежда ...

Сбогом казвам за сега
на проклетата тъга.
Сбогом, безкрайни редове.
Измъчени любовни стихове.
Сбогом, чувство несравнимо, ...

... Живот!
Като лотариен билет
с малшанс за късмет...
Какво си ти?
Миг или вечност? ...