Нашенкият
Познавате ли господинът Нагодинов?
Той е началник дребен за властта.
Пред избори се срещаше с елита,
след тях набързо си смени цвета. ...

Настроението ми се представи
костюмирано в цинични цветове.
- Да пием по кафе?
Очите му се взираха във опакото
на съзнанието ми. ...

Споделял ли си късчета живот?
Събирал ли си в шепите си нежност?
В отчаян остарял пиян порок
убивал ли си своята копнежност?...
Целувал ли си в нощната тъма, ...

Събуждам се, а теб те няма,
по дяволите, къде се дяна!
Сама кафето пак си пия,
иде ми да те пребия!!!
И колата ми си взел, ...

Болно ни е обществото.
Няма спор. Не съм ли прав?
Как при този бум на злото
футболът ни да е здрав?!?

ДЪЖДОВНОСТ
Вали в душата ми,
прогизналите спомени мълчат.
Сърцето ми трепетно - подслон необятен,
а аз съм далечна и скитаща. ...

Любовта е като огън. Топли сърцата и душите нежно, изгаря ни телата. Дава сили за живот. Това може да направи само и единствено
Тя - Любовта!

Запомни дъжда и си спомни сълзите -
така вали, когато мрачни са за мене дните.
Мрачни, защо ли... ще попита някой:
"Какво може на теб да ти тежи?"
Боли ме... и аз проливам сълзи - ...

За един нов приятел, появил се скоро в живота ми!
Нов приятел почука на вратата ми...
Отворих я широко и ръката му поех,
да можех, бих му дала и душата си,
но тя е птица... и лети далеч. ...

1. Всяка жаба гьола пази,
не умее ли да лази.
2. И звярът мравояден
от мравки бе изяден.
3. Имаше дебела кожа - ...

В стихове душата си изливам,
в стихове сърцето ми кърви,
в стихове сълзите си събирам,
в стихове усмивката лети,
в стихове себе си разкривам, ...

Леденостудените му пръсти преминаха от слепоочието към устните ми, след което спряха. Той ме гледаше с дълбоките си тъмни очи. Веднага потънах в тях. Плувах в шоколад, или може би карамел, не знаех, но беше сладко - беше като наркотик. Точно моят тип наркотик.
Когато допря устните си до моите, усети ...

В изпълнение на приоритетна поръчка от Mia2442
BOAT ON THE RIVER
… Take me back to my boat on the river
I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river ...

Заболя ме зъбче. Ама боли ви казвам! И не спира. Обаче и аз инат – няма пък да ида на зъболекар. Да не съм луда! Че боли – боли, ама не чак толкова, че да ме накара да преодолея ужаса си от онова място... от оная жена... Шоуто „Страх” нищо не е – я да ги пратят и шестимата куражлии на зъболекар, да ...

Ти беше сън. Дори не беше истински...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани. ...

“Може да се коригира всичко” –
въпрос на парички.
Но когато за някого плачеш –
сам, или самичка –
доста трудно е ...

Понякога те виждам в необята -
красива карта в звезден пасианс.
Не знам дали сестра ти е росата,
не знам дори дали обичаш Брамс,
но сигурно те има на земята ...

Изплаках те,
боля ме като язва.
Намокрих на приятел рамото.
Очите ми целува като сянка
и се изляха дъждове. ...

две следи по пясъчната ивица
оставихме във утрото когато
две луни целуна хоризонтът
и техните пътеки скри водата
към слънцето протегнахме ръце ...

Не мога да повярвам, че съм аз
във тази роля - глупава и малка!
И тези тайни срещи между нас
ме унижават и се чувствам жалка...
И казвам си, че трябва да се спра, ...

Мое свидно детство
с колене разбити,
с викове и песни,
с вятър във косите;
с две очи лукави, ...

На Мартин
Изгонена от красивата лъжа...
изгонена от нея любовта.
По пътя тръгвам аз сега
път осеян с тъга. ...

Знаеш, че искам да съм твоя.
Знаеш за какво се боря.
Знаеш какво сънувам.
Знаеш какво рискувам.
Знаеш, че искам да съм щастлива. ...

* * *
Паяче синьо над твоя глезен
кротко стои от години.
Твоят кураж дали е изчезнал
или пък свършило синьото, ...

Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.
Родих те от самото си сърце... ...

Можеш ли да ме обичаш,
ако ти покажа как?
Не, не искам да сравняваш
косите ми със тъмен мрак;
очите - с шоколада топъл, ...

Без да ме обичаш, спря се на мен,
избраница била сам за твоето легло.
Не само вечер, а и всеки ден,
ме търсеше за щяло и нещяло.
Употребена бях многократно, ...

огън и мрак
лепкав
като
кал
бушува ...

Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...

Аз лятото го зная наизуст.
Когато искам - си го рецитирам.
Доброто аз го помня наизуст.
Не помня лошото.
А и не го разбирам.

А отпечатъкът
oт
малката й
ръчичка
все ...

/ по Татьяна Танько/
Нататък и без тебе да знаеш че може!
Нито с любов. Нито с изгаряща ревност.
Аз не звъня...Аз не тревожа...
Прости ми, но вече не си ми потребна. ...

Приближих смело
до огледалото
за обратно виждане.
Сякаш отдавна
не съм се оглеждала в себе си. ...