Сега ще ме помолиш да си тръгна,
но ... винаги така ли бях желана?!
Дали след тази нощ, така мечтана,
завръщането после ще е ... бурно?!
Сега ще ми говориш за отминалото време. ...

Пролог
- Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.
- Да! – получи като отговор.
- А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.
- Да, разбира се! – каза младоженецът. ...

На памукова белота
На лилава индиговост
На синьото от мъха на слива...
Овалностите в мен дори са празни
По стените не е полепнал даже милиграм ...

Снощи Вие ли бяхте, другарко Игнатова?
Вече чувам как някой ме ругае на глас.
Но за мен, а навярно и за целия клас,
и за онзи далечен влюбен випуск, когато
тайно слушахме Пърпъл, тайно пеехме в парка ...

Лале ли си, зюмбюл ли си, не зная.
Но честно да ти кажа - бях до тук!
На кон да си пристигнала от рая,
ще трябва да си търсиш някой друг.
И в мляко да се къпеш - много важно! ...

Мен отдавна спря да ме боли.
Ти не нараняваш вече мен.
Аз не плача, само се преструвам.
Май отново ти си заблуден.
Отмъщавам и не съжалявам. ...

Най-напред се пусна слух, че лудото Ленче избягало в Троян при местния идиот Парис. Когато, излизайки от кръчмата, посетихме опечаления съпруг, за да му изкажем съчувствие, той се беше насвяткал като змей и лежеше в сламата при магарето. Явно много се е нажалил, завалията.
- Стани бе, Менелае, стани ...

Спокойствие и тишина обгръщаше сетивата ми, докато... започнах да дишам тежко и нямах сила да изкрещя ,въздухът стигаше до дробовете ми твърде тежък и внезапно отворих очи. Намирах се в кутия, в която не достигаше въздух, така необходим ми за да оцелея. Къде се намирах, какво, по дяволите, беше това ...

СОЛТА И ТИШИНАТА
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...

Искам нещо да ти кажа....
не знам вече колко пъти опитвах да го изрека,
но все нещо ме спираше,
събаряше ме от върха,
защото, тъкмо да повярвам, ...

Катурна се кандилото
на старата година.
Пресъхна ми мастилото,
затуй ще пиша с вино –
за хилядите дяволи ...

Всеки един от нас си задава въпроса дали все още вярва в Дядо Коледа. Дали съществува? Но има и един момент, през който преминава всеки един от нас, тъй като е тежък, някои се повлияват от това и спират своите вярвания във всичко. Защо трябва да става така?... Защо трябва всеки един от нас да бъде п ...

Доза живот
Смееш се... харесва ти.
Не искаш това усещане да спира.
Не мърдаш от мястото си
и се зареждаш с нова доза смях. ...

По пътя...
дето
минали животи
все още дишат...
И от пръстта ...

Стая... Четири стени... Навън - сипещ се сняг...
Запалена цигара... Чаша вино... Самотен праг...
Свещи горящи... Коледна украса... А тя сама...
Непознат глас "На Коледа стават чудеса"...
Стрелките минават... Пълен вече е пепелника... ...

Липсваш ми. Ужасно много,
липсваш ми емоционално.
Макар че си при мен и мога
да те докосвам аз реално.
Целуваш ме. Прегръщаш ме, ...

Студено е. Вали. А в мен е топло.
Сегашните ми чувства не болят.
Разливат се по вените ми кротко.
Мечтани думи за любов шептят.
Музика са. Пеят. И с нежни трели ...

Предадена
В свят на омраза и лъжи,
сърцето ми за някой пак тъжи,
сълзите в шепите събирам...
Знай! За тебе аз умирам! ...

Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече пр ...

Колко съм далеч! Мисля, че този път прекалих и отидох прекалено далеч. Сигурно заради омразата към онези вечни дървени философи, които само говорят, говорят, говорят и не само че не излизат от черупката, но още повече се затварят в нея. Може би от егоцентризъм. Може би от страх, може би и заради теб ...

Разпилени коси, не от вятъра...
а от въздух, изтръгнат със стон,
впити устни,
наполовина прехапани
и магия ли беше, или сън? ...

Без милост са пръстите,
протегнати за допир…
Безнадежден е шепотът.
Косите ми, флиртуващи с дъха ти –
безумната игра на нереалност. ...

Успехът не се измерва с резултата от свършеното, а със степента на овладяване на самонадценяването.
----
"Ние няма да разберем колко можем, ако не опитаме" е призив, който е съвсем верен. Тънкостта на неговото прилагане е в това, най-първо да опитаме да разберем колко вярно можем да се самопреценим. ...

Аз, непоправимият оптимист, сякаш прогледнах и се смразих...
Господа политици, вижте тези, които вече двайсет години ви гласуват доверие!
Вижте ги! Старци, с угаснали погледи от мизерното и жалко съществуване, се движат като сенки. Надеждата, която ги крепи е, че края наближава. А тези, които идват ...

Дълго, дълго сбогуване -
разпилях се - пепел от урна.
От малка китайска капчица
къщата се катурна.
Като мишена от ламарина ...

Змеят огледа хубаво момичето, изпусна облаче сивкав дим през ноздрите си и намести опашката си по-удобно. Чудеше й се. Как може изобщо да мине през акъла на едно такова малко и нежно същество, че може да дойде тук. А и да му поиска ябълката на всичкото отгоре. Каква наглост. Само заради това той вед ...

По брега на морето – по дамбата,
две ръце се сляха в нощта.
Не за пръв път и не за последен
нищо не си обещаха.
Той - нечий, но неин, тя - по-нечия, ...

Две сенки дълъг танц играят,
преплетени вървят към вечността.
Животът сянката водач е,
смъртта е нейният палач.
Лъжлив, синхронът, заблуждава, ...

Сини очи
Сърцето ти е разбито, за твоя изненада.
Писнало ти е да плачеш за сините очи.
Уморена от живота и неразбрана...
По-добре помисли. ...

Зарити в сърцето
въглени от ласки
спотайват се додето
душата е с маска.
С устните разровени ...

(лаконично)
Ти
си в мислите ми,
аз съм
в твоите. ...