Със ножове връхлитаха на кила,
експанзия към всеки следващ град,
пиратите със скъсаните жили -
във търсене на тайния смарагд.
Със топовете стреляха "на седем" ...

Красива
Дали са ти казвали, че красива си много,
навярно случвало се е много това,
знай от мене, че всичко е вярно -
за бога, "красива" е нищо това! ...

Нямаш милост, аз ридая,
сега съм най-смутена на света
и в своите мечти те обладавам,
тъй както никой досега.
Алените устни в твойте впивам, ...

Протегнати ръце към
кръста
докосват зейналите
пропасти -
пирони вяра. ...

Заслушай се...
знам, чуваш моя вик.
Та той раздира тишината.
Огледай се...
така ти липсва безпорядък. ...

Сънят накъсан избледня.
Стъклата, отразили
остри мигове,
се впиха
във ръцете ми. ...

ИЗПОВЕД
Признавам си, отче, грешен съм много,
надявам се прошка ти да дадеш,
ще си призная греховете свои,
ако ли не - прогони ме далеч! ...

Тя
е жена зад контрол на съзнанието -
жажда, изградена от от желание,
прикрита зад студена безбрежност.
Зад стъклен оттрениран поглед. ...

Спрете да крадете мислите ми
и всичко, което имам.
Изпивате душата ми
и тайно вечер се промъквате
в съня ми, спирате времето ...

Прекрасен празник
Една от любимите ми снимки. Символ на живота ми и забавлението.
Беше лято. Средата на най-топлия месец – юли. Чудесен ден за децата, които са във ваканция, за възрастните, които са в отпуск и за всички останали. Но за мен това бе най-прекрасния ден от живота ми – рождения ми ден. Т ...

Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...

Изрекох хиляди думи. Красиви. Нежни.. Топло галещи.
Инерция...
Обещания.
Изхвърлих всичко онова, запазено за Истинския от себе си.
Неистински целуваща. ...

Свърши любовта и брака,
изчезнаха и чувствата уви,
сякаш ги погълна мракът,
всичко в нас се промени.
Все ти, по твойта гледна точка ...

Понякога, понякога
оставаме сами...
Г. Джагаров
Понякога, понякога
изпитвам порив тих, ...

Страхувам се,
че твоята прегръдка
ветровете в мен ще задуши,
а покоят ще ме влудени.
Страхувам се, ...

... мои са
и реките прелели
в дългите нощи
и тишината
по струните – ...

Толкова празно е без теб.
Сърцето ми сякаш се превърна в лед.
Душата ми от този студ е скована,
защото след теб остана само... рана.
Подскажи със нещо, че си още тук. ...

На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...

От упор 2
И без окото на бинокъл
аз виждам някак безпощадно,
че ножът е опрял на кокал,
а ти си дръжката му хладна. ...

Когато пожелая да изчезна
от този свят...
хвани ме за ръка.
Не ме щади –
залюшкай ме над бездна. ...

НА ПЪТ
"Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив"
(В. Висоцки)
Пред изхода фатален не позирам - ...

Махленска история
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с а ...

Ах, как обичам те, да знаеш,
за теб живота си бих дала,
за теб аз бих умряла,
но не и ти, нали?
Нараних те и ето, ...

На Никол
Колко Пепеляшки ме приспиваха.
Колко тикви возиха съня ми.
Мащехи, Снежанки, самодиви,
шапчици червени, сури лами, ...

- Такааа - потри ръце Гар Ван. - С какво разполагаме?
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...

Прошка
Умира в знаците. Възкръсва в звуците.
Подрежда фразата банална грешка.
Ръцете свиват паяжини-длани. Мълви те
свършекът на въздуха. Намятам дрешка. ...

Бях ученик в 7 клас, когато прочетох върху един от чиновете в училище разтърсващото прозрение на апокрифен автор: "ТУК ПРОСПАХ МЛАДИНИТЕ СИ!". Ръката на автора беше работила търпеливо, за да издълбае с пирон и предаде чрез изразните средства на калиграфското изкуство драматичната експресия на прозря ...

Не ме гледай с тези твои красиви очи...
По-пъстри са от листопаден спомен!
Не ми подавай захар - пак ще ми горчи,
във гърлото ми дращи звяр бездомен!
Боли! ...

Край тебе светът е размазан, мъглив.
Катранени птици разперват крила.
В легло от кристални цветя се топиш.
Едва различаваш студа сред жарта.
Във въздуха пръсва се смях на хлапе ...

И знаеш ли наистина, че няма нищо
като частичка в душата ми, оставено за теб...?
Ти си просто чувство безразлично,
жалко подобие на ходещ труп...
И знаеш ли, че никога не вярвах ...

Изгрява в очите ми тихо нощта,
понесла кротко своята сила.
Бавно в душата ми, топла,
се свива. И донася ми
само твоя дъх, разстила го ...

Аз съм толкова апатична към чувството "живот",
което с никое от сетивата си не мога да усетя.
Превърнах себе си в един безумен графоман -
в безсмислените думи търся своята утеха.
А ти си толкова сляп и не се опитваш да прогледнеш. ...

"Разбий вратата" викаха талазите
и убиха в тъмното един пазач,
по тялото му плъховете лазиха
и избягаха от страх във здрача.
А портата в порутения замък ...

В очите ти намерих бряг.
В очите ти намерих своите.
В очите ти заспах.
В устните ти намерих сладост.
В устните ти намерих болка. ...

Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...

Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...

море и скала
съприкосновение
тясна самота

Отиваш си. Разплака се небето.
Земята изведнъж осиротя.
Родена в тишината на сърцето,
сълзата ми във изгрева преля.
Студеното дойде, за да го стопля ...

Трепкат листенцата брезови,
едва усетили
нежните ласки на вятър.
С усмивки свенливи,
отронват се ...

ЗАГУБИХ ТЕ
Загубих те... а мислех, че шега е...
Не се обади, нито ми намекна...
След три години е дошъл и края...
И хем боли ме, хем и ми олекна!.. ...