И ето ме отново тук
същата, но не съвсем-
песен със подобен звук
и текстът - малко изменен....
Но смисълът на думите е тоя, ...

Със блясъка на твоя дух
към мен се връщаш жив и топъл.
Със взрив от стихове дошъл,
събирам в шепи твоя дъх.
Но Бог ми дава само миг ...

Целият театрал
на възпалените им "истини"
не докосва дори грам
пълнокръвно усещане...
Ама изобщо! ...

Оригиналната песен е на Влатко Стефановски. Нямам претенции, че съм по-добър от него, а просто тази песен много ми харесва и реших да я запиша с подръчни материали...

(На Е.)
Недей да тъжиш! Изпрати ме с “Джалем” –
чергарската песен за волния път.
Преди да ме скриете, нека поспрем
под голите клони – дори да заспят, ...

Убийственото бяло на тавана
пронизва моите очи.
Клепачите, безсънни останали,
не правят опит да се борят дори.
Стените бледожълти се събират, ...

Happiness for misery I want it
Cut me up and leave me for dead
Sacrifice a civic life no return
Kiss the wife and kids goodbye for good
Come on beat me ...

Гръмотевици
кънтяха над селцето.
Гарван плачеше...

Място в класацията
Често буди ме – да се похвали:
„Стих написах, но едва ли
ще го прочетеш сега –
ти сам решаваш си кога. ...

Отдавна знам, за мен, че си създал
в сърцето си дворец от идеали,
светулки и цветчета си постлал
върху килим от спомени заспали.
Покрил си с бял, копринен балдахин ...

затвор очи светлината дет' прозира
в казан грозно се кълчи дете от знание
слуша история започна да мрази
нещо случи на деня нощта замълча
мръсна кърпичка от очи кърви ...

Там, край брега на морето,
извисени до млечния път,
погледи нежно са впити,
думи в тишината висят.
Чаша опияняващо вино ...

Мил си, дори повече от мил,
а аз причинявам ти това отново.
Срещите ни с тебе толкоз оредяха,
а ти не спря да ме желаеш все така!
Целувките ми намаляха, за да не усетиш ...

Навярно ТОВА е животът.
Навярно нещата се случват така.
Навярно и на теб ти се случва да попаднеш в оковите на ТОВА.
Нима ТОВА е нормално –
да чувстваш слабост сега, ...

Сенките на полумрака
се преплитат в мойте длани.
Линии съдбовни крият,
пътища предначертани.
Образи рисуват тихо, ...

Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съв ...

Нервен като мене, не може да си намери място. Мести се от стол на стол, от канапето на леглото. И него, горкия, нещо го мъчи - и той си има свои проблеми. Глезен до безумие. Свикнал да спи в чисти чаршафи. Не ляга, преди грижовно да си измие козинката.
Но тази вечер нещо го тревожи... И той не вечер ...

Най-ценното нещо
Не бягай от душата ми, вълшебнико,
превърни ме в стих и музика,
да се лея над илюзиите, дребните -
като твоя жива муза. ...

Безсънни нощи,
сладки солени сълзи...
Да те открадна от света
не искам.
Само… ...

Лесът зове ни с покой и със ласка --
пролет, в зелено и цвят той покрит е,
есен, облечен във пъстра окраска.
Думите дръзки дано ми простите,
букове древни, но считам честит е, ...

Пролет е. Птички пеят.
Хора чувам нейде как се смеят.
Само в моята душа е есен.
Само аз не чувам песен.
В този хубав ден ...

На дъното, сред счупения рулер,
въртяха се акулите нелепо,
старите пирати, вместо с думи,
обстрелваха един по друг със шепот.
А корабът потъваше сред нищото ...

Някой моменти...
Минават покрай нас толкова бързо,
че едва успяваме да разберем,
едва успяваме да премигнем,
едва успяваме да осъзнаем какво става. ...

Бясна
Като торнадо си,
водена от своята омраза.
Все фучиш,ревеш
и рани правиш с всяка фраза. ...

Тишина и звук в едно,
попиват шепота на думи неразбрани.
Думи, които не помагат болката да спре,
нито времето назад да върнат.
Спомени в нас напират и бушуват. ...

Човекът,
който запали листата
не е големец,
не е някой, за когото сме чували -
художник не е, нито важен си някой ...

Е, добре, щом си рекъл,
да седнем на прага.
Умълчал си се нещо -
дори не въздишаш.
А във стаята душно и тежко - ...

Съблякох душата. На прага оставих
чувства ранени. В прахта.
Вървях със надежда. Много заложих.
Търсех с очи любовта!
Празно и тъжно. От мене струеше. ...

Недей забравя!
По каменна пътека стъпвам бавно
и чувам всичко, че мълчи -
поспряло, сякаш да поплаче
с твойте хубави очи! ...

Бури
бушуват
изгарят
изпепеляват
искрят ...

В двора на детската градина се вклинваше малко полузапустяло дворче.
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...

Трески се забиват тъпи в плътта.
Не разсичат. Даже не кървят.
Върховете дълбаят в греховете.
В очите с болка, сълзите мълчат.
Един грях сторих. Седем кръста носих. ...

Ще заплача, когато си тръгнеш,
ще заплача, защото боли,
ще се моля при мен да се върнеш,
там – във моите нощи и дни.
Ще изчезне смехът от лицето ми, ...

За какво ли си мечтае тайно лятното небе?
Може би - листата на всички дървета да са ръце!
Нежно да го милват и да събират сълзите му,
докато слънцето го прерязва с парещи лъчи
от безмилостна обич през средата, на две...

И така, предполагам, че вече и на кокошките им стана ясно – изправени сме пред поредната световна заплаха в лицето на ужасяваща грипна епидемия. Уморила е вече има-няма сто души в световен мащаб. Много си е, дума да няма. Вярно, че в началото на ХХ век Испанският грип е убил към 20 милиона души, ама ...

* * *
”Това е Голямата ми любов”
- твърдеше ти преди време
Къде Голямата любов отмина?
Да беше като кана, пълна с вино, ...

В черни облаци се лута пак душата,
отмъщението е чакана отплата.
От спомени подхранвана омраза,
изпепеляваща и смъртоносна кат` зараза.
С очи от болка потъмнели ...

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелената поляна зайчето разтвори статива си и започна да рисува.
Със синьо нарисува небето. С жълто слънце, което грее и се смее. В средата нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, жълто слънце, което грее и се с ...