Юлето & Канибал
Отново си отворила прозореца,
боя се, че е вече много хладно.
Децата са добре, нали?
А твоята прическа - не я бях виждал. ...

Когато ме научи
Когато те видях, ти преобърна живота ми!
Когато видях, ти промени мечтите ми!
Когато те обикнах, бях щастлива!
Когато ме изостави, станах ранима! ...

Вдъхновено от
„И тишината ще съм аз” на rajsun
Поете,
накъде отиваш -
там няма никой! ...

Бягство
И като песен зимата полита,
прегръща мъглата сърдита.
Самотници скитат без домове.
Отново ридае без право сърце. ...

Напомних си, че мога да обичам,
че смисълът вирее в любовта
и всяка неочаквана себичност
донася само студ и самота...
Напомних си, че мога да прощавам ...

*На най-жълтото Злато на света...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи. ...

... да лазиш в краката ми, с език да ближеш стъпките ми, да мразиш и ръцете си дори. Ще крещиш какво ти сторих и защо ти го причиних. Не да молиш да остана, а да искаш да ме приковеш за китките и да ме зазидаш в стените. Ще ме призоваваш за поредно да разбия живота ти и да събираш пак отломките живо ...

Не може да се опише с думи
раздяла между душите влюбени,
така боли от самота, че единствен изход е смъртта.
Ако сърцето може да говори, щеше да крещи...
Спомени нахлуват само в ранените души. ...

С годините ще ставам все по-скучна,
ще се превърна във мърмореща жена
и рядко ще си спомням случките,
които днес са ме превърнали в това.
Ще изчезне блясъкът в косите меки, ...

Липсваш ми ужасно, любими,
сама стоя във тъмнината.
Текат горещи сълзи,
долавям на парфюма ти аромата.
Не бих го сбъркала с никой друг, ...

Песимистично
Да обичаш - няма кого: никой не заслужава...
Да се смееш - нямаш право: разрешено е само да плачеш...
Да се радваш - нямаш причина: имаш много проблеми...
Да бъдеш себе си - безмислено е: и без това никой няма да те забележи... ...

Толкова си приличаме!
И аз, море, съм като теб безкрайност,
а мойте мисли са препускащи вълни.
С душа - необуздана тайна,
в която шепотът на вечността кълни. ...

Слънчев лъч проряза тъмнината на старата и празна стая. Всичко тук е в прах – старо място, където се реят безразборни спомени като болни от жегата мухи…Подът е изтъркан от стъпките на хиляди посетители– поклонници на това празно място… Да, то наистина е странно празно – тази празнота – плаши и привл ...

Без заглавие остават
истините
непрочетени.
Рушат се,
влачат се ...

Сънувах те... бях в твоите обятия,
сълзите ми изгаряха гърдите ти.
С желано, но болезнено разпятие
дарих и теб, и себе си с мечтите ми.
Целувах те... а устните се молеха ...

За теб аз ще тъжа
в тази тъмнина,
върни се ти и ме зърни
с прекрасните си сини очи.
Без теб животът ми не ще е лесен, ...

"Целувам те" - така умира времето
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.
"Довиждане" е всеки спомен къдрав, ...

Queensryche - Silent Lucidity
Шшшт... не плачи!
Изтрий сълзите от очите си.
Лежиш в безопасност в своето легло.
Всичко беше само лош сън, ...

Every word
I’m turning in
I think it’s time for me to go
I’d let you in but I just wanna take it slow
Look a little closer ...

Не знам как да започна
не знам дали има смисъл въобще
не знам и причината точна
защо пиша тези редове
Ами какво... не понасям каквото и да е било ...

Когато останеш сам, връщаш ли се назад,
за да избягаш от всичко заобикалящо те!
Когато останеш сам сред четири стени,
иска ли те се никога да не си бил на този свят!
Аз сам останах тук на този бряг, ...

На кака, послучай 30-ия ù рожден ден. :)
Жена в разцвета си сега,
когато в трийстата година
от тебе блика красота.
А тялото ти е градина ...

Днес авджиите бяха решили да отидат за птички с плимати в Заграденото. Там имаше всякакъв вид пернати - скатни, авлиги, щиглеци, мунти, фьораре, женели и кардерини. Най-опитните в групата бяха Христо Ешека и Цъмбъра.
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сут ...

ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...

Две девойки, две приятелки седнали на една полянка, до поточе да си вият венчета. Вплитали цвете след цвете и си говорили:
- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо откъде да берем - казала едната.
- Колкото са, толкова - казала другата.
- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж, само едно цвете не ми ...

БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...

Все още е ранната нощ, часът е някъде около 01:31, а аз вече дори имах опит да заспя... Но както разбирате - неуспешен. Бях си легнал съвсем удобно с едно пакетче семки и гледах комедия, която обожавах като дете... Но времето сега не е като преди... За жалост. Но не бе това причината да не мога да з ...

Сами
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час. ...

"Какво да ти напиша, като думите
солени се търкулват от очите ми."
Яна Кременска
Какво да ти напиша? Няма смисъл.
Морето ми нагарча от соленост. ...

Душата ми...
Оставих спомените си, където
започва краят на Вселената.
И слънцето в очите ми не свети.
И мъртва е душата ми - ранената. ...

Не във бяло, а във черно трябва да съм аз сега,
на моята идеална сватба липсва само любовта.
Душата ми е сива, сив за мене е света.
Искам с теб да съм щастлива, с теб до края на света.
Дори да ме мога с теб да съм щастлива, винаги ще те обичам, знай това. ...

синя
с млечнобели цветя
пластмасова и кичозна
във предверието
под надписа самота ...

Тъмнина... Пукот... Празнота...
Тишина... Болка... Самота...
Обиди... Укор... Мълчание...
Тъга... Сълзи... Страдание...
Безверие... Безвремие... и Пропаст... ...

А ти си различен
Очите различни...
Словата различни…
Дори различно сърцето ми с тебе тупти...
Обичам те нежно ...

С криле от бели облаци,
в безкрайна синева,
душата ми танцува
Ламбада, Ча-Ча-Ча!!!
Луна ми ръкопляска ...

Кажи ми, кажи ми, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, на пръсти повдигнат, назад ли през рамо?
Когато заспивах, те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих, те няма.
Приятели, младост, момчето ми светло и нежно, ...