Мир
Аз написах писмо -
едно бяло писмо,
и го вързах с балон -
един шарен балон. ...

Бяла луна осветява града,
бяла луна, самотна луна.
Бяла нощ е легнала над мене,
бяла нощ, студена нощ.
Бели коне препускат в полето, ...

На следващата сутрин подполковник Ангел Георгиев – началникът на районното, седеше на стола зад бюрото. Вече изтичаше времето на ареста на г-ца Данаилова и предстоеше преместването ù в следствието. Стигнеше ли до там – почти невъзможно беше да се отърве... Във времето, когато не обясняваше по телефо ...

Обичам да дишам,
когато животът ми спира дъха.
Обичам да се радвам,
когато невинността надвие греха.
Обичам да плувам в море, ...

Мислите - много. А листът е празен.
Химикалката - мръсна. Сама. Апатична.
Как изведнъж така се оказах
толкова чужда, далечна, различна?
Познатата стая. Познатото име. ...

Търсена любов
И падаш, търсейки любов,
отчаяно загубваш вяра в нея.
Сломен си ти от твоя си живот,
че бави се магическата фея… ...

Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...

Сълза в пепелта
Твърде кратък е животът, за да губиш и ден.
Твърде малък е светът, за да живееш за друг.
Нека огънят в сърцето проговори,
нека каже: „Ела ме вземи!”, ...

Защо изпитвам толкова много смесени чувства?
Ту съм щастлива, ту пък не съм.
В един момент съм доволна, а в друг вече не съм.
В трети съм ядосана, в четвърти тъжа,
в пети се смея, в шести крещя, ...

Желание за усет
Усещам погледа ти, впит в мен.
Усещам тялото ти - пак е до мен.
Усещам аромата ти - тъй приятен е.
Усещам прегръдките, като допир от сатен. ...

Щом задочно само спите,
тоя нещо те ебава.
Или геят в него скрит е,
или спрял е да му става.
Или стръкчето му флора ...

Поглеждам настрани и теб те няма,
ти отдавна си тръгна от мен.
Поглеждам в спомените - раздадохме се изцяло
и настъпи време всеки да продължи нанякъде.
Дълго се залъгвах, че ти ще се покаеш, ...

Не беше отдавна.
В предвечерния здрач
звездите над тях
меко светеха.
"Прощални са!"- ...

Показва кристалът на уроки средния пръст
и щастливо се пълнят гърдите, и въздух не стига!
Аз съм твоето наказание. Аз съм ти кръст
и само твоите очи към мене се вдигат...
Събери ме късче по късче и здраво ме дръж, ...

Искам да си различен.
Непредсказуем, нетипичен.
Изненадвай ме. Обичам изненадите.
Скочи в окото на торнадо,
танцувай с кладите... ...

Проблясва небето и пламък игрив
извие се стряскащо ярък!
Бъди ми приятел, бъди разсъдлив,
не бъди ти брутален и жалък!
Поспри се, поспри се и виж, ...

Ще си хапвам диня днес,
хем и ще е изстудена!
Ала щом я резнах – рез...
Леле – цялата зелена!
Ох, и аз позеленях. ...

БОХЕМСКА РАПСОДИЯ
Когато отвъд прозореца сивото, пепеляво, с цвят на оксидирано сребро, небе се пропуква и първият летен лъч оголва прашната стая заедно с наслоената зимна меланхолия, когато сребърната нишка на живака се изкачва, а промяната на светлината, играта и издължаването на сенките правят пр ...

Когато вали и съм сама -
и един човек е много!
Погълната от тъмнина -
и един човек е много!
Когато стъпвам по живата вода - ...

Заблудени куршуми
1.
Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия. Тези хора обаче, които изпит ...

Цигара след цигара,
кълбо дим
и малко сива пепел.
Песен тъжна,
ноти, струни ...

Самодива & CAMCOH
Когато се затваряха клепачите,
погалени от нежни самодиви,
загледан в бързо-минувачите,
потъвах бавно в сънища красиви. ...

Не ме мъчи, а ме обичай
във утрото със паднала роса,
със ангелско гласче изричай
онези думички на любовта.
Не ме мъчи, а вечер тихо ...

Над заспалия град
светят улични лампи.
Следят те неми прозорци
и вехне сънна тишина.
Бетонните кули се смеят ...

Аз те обичах,
а ти пък ми обърна гръб.
Аз за теб живеех,
а сега съм потънала в скръб.
С теб ми беше хубаво, ...

Всичко, което мога съм ти казала.
Всичко, което успя ми даде.
Пребродих всички параклиси
и късче за прошка оставих навсякъде.
Закъснях в този свят. ...

В мислите ми се раждаш и живееш,
и невинно ми носиш болка непозната.
Сърцето ми разрязваш на парченца
и раздаваш, без да молиш за отплата.
И убиваш ме - за теб това е смешно! ...

Беше мрак и тишина.
Помислих – това е адът!
Но тишина! Значи не е той!
Мрак! Не ще да е и раят!
Предверието може би… ...

Ръцете ми, треперещи пътеки,
очакват стъпките ти галещи,
а устните, копринено свенливи,
мечтаят за уханното докосване,
за да прехвъкнат в очите ми ...

... И моля те, отвори!
Направи ми последна чаша горчиво кафе.
Честно в очите ми ти погледни
и кажи, че не искаш да си повече с мен!
И тогава от теб ще си тръгна ...

Да бъдеш щастие
и да не си -
една секунда
те разделя.
Въздишка само ...

Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е ...

Всичко започна с робинята Изаура. Още от първа серия, като ме погледна от телевизионния екран с онези нейни големи, влажни като на текезесарско теле, очи - се влюбих до умопомрачение. Цели 50 серии се гледахме срамежливо, тайно копнежно. Харесваше ме, почти бях сигурен в това. Беше въпрос на още дес ...