Пада от небето ярка звезда.
Само за миг виждам светлината.
И този миг искам да го спра.
Искам да се насладя, на топлината.
Сам съм, обгърнат в тишината. ...

Аз не съм книга за прочит,
по средата да оставиш разделител.
Та, когато ти остане време,
да видиш по натам какво ще стане.
Не съм написана, ...

Искам да те нарисувам,
без противната гримаса,
със очи на лудо влюбен,
как говориш ми за вяра.
И целуваш безпощадно, ...

Очаквахме синия кит
да дойде на нашия пристан -
и в миг да ни озари
обич прекрасна, лъчиста.
Трепереха ледни вълни ...

Рядка птица съм. Би трябвало да бъда под закрила. Чия?
Преди всичко на самата себе си. Често се улавях безмилостно да скубя перата си, които бяха щръкнали или които бях нацвъкала (пардон!) сама. Така се бях съсредоточила върху това скубане, че скоро щях да си пречупя крилата.
Тогава, в един момент н ...

Часът бе седемнайсет. Върхов час.
Движението беше в три колони,
и в най-във лявата се движех аз.
Пред зебра пешеходна, на червено,
се спряхме всички чинно и смирено. ...

ДОБРЕ ДОШЛА, ЛЮБОВ!
Тя идва плахо,
при всеки от нас;
тя търси стряха
във всеки дом. ...

"А сега вие не слушате просто изнасилената
от радиото музика... вие слушате и вижда-
те... едновременно едно отлично иносказа-
ние за целия живот..."
Херман Хесе ...

Рошавата ни писана Рошавата писана,
през живота си една мишчица не хвана. една мишчица не хвана.
Голяма дебелана стана, Голяма дебелана стана,
капанът за мишки е нейната отмяна. капанът е нейната отмяна.
Все пред камината лежи, Пред камината лежи, ...

Изтанцува ли, скъпи,
блуса на самотата...
Ах, как умело
взривил си
дансинга ...

Ще оцелея и този път, пък за следващия ще му мисля, като му дойде реда. Омръзна ми от оцеляване. Изглежда обаче сме нация от сървайвърчета. Всеки има някакво оцеляване в програмата. Река ли да си отворя устата да споделя, тутакси се оказва, че проблемът ми е нищо и никакъв, ню-ню! Аз съм от оцеляващ ...

Най-чудната поема на сърцето,
я изкопирах във душата, да остане,
когато прах ще съм, или пустиня,
когато просто няма да ме има...
И ще летя над острови и океани ...

Оставям студа
да ти пише писмо по стъклата
във рамка с дантела от скреж.
Където завършва писмото -
следа от ръката ...

Чудо ли, не е ли -
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.
Влизам аз във църква ...

Отивам си ненужен никому.
Какво остава подир мен?
Сурови поетични викове
по този свят опропастен,
усилията да направя ...

Ех, Любов, Любов... как минават дните само.
Как бързо и неусетно щом сме с теб рамо до рамо.
Не разбрах какво му стана на туй време,
но разбрах какво направи ти със мене...
Разбрах, Любов, какво наричат хората щастие, ...

Да ме видиш да плача? Е, това няма да стане. Състоянието ми - изхабена, уморена, незабележима, пренебрегната, захвърлена, употребена, със сърце разградено като химичен елемент. Сълзите ли? Те идват като си тръгнеш. Идват заедно с тъжната музика. Идват заедно с мислите: "Защо, по дяволите, трябва да ...

„ ... в сърцето залезът кърви,
стар огън прави пепелища,
отпила своят дял - върви,
във мене не остава нищо.
Не търся в младостта вина, ...

Вечно забързан, вечно нямаш време,
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.
Но Не! Часовникът тиктака. ...

Няма да говоря с вятъра,
нямам време за безсмъртници.
Ще говоря с белия таван...
и с една армада гъски.
Не ми се спи до толкова вода ...

Ние не сме герои,
колкото и да ни се иска.
Втълпяваме си качества,
с които да парадираме.
И това не е нарочно, ...

Тежки вериги -
приятели на мрака,
заключил дъжда.
Капят сребърни сълзи
в локвата - смешен танц.

Вървиме двама, хванати за ръка,
А нощта ни приветства с нежна топлина.
Любов се таи в нашите сърца,
Една-единствена е тя на света.
Някъде в далечината ни се усмихва луната. ...

Търсех се...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми ...

Не те търся. Не те вярвам.
Свършил си. Или въобще не си бил заснет.
Оставил си ме сама да си припадам,
уж с някаква вяра, че си някъде напред.
А ти не си. И цялата вселена ...

"Повтори тази нощ! Потрети я,
че без плът отшумява страстта...
Ако хукне, за миг догони я!
Тази нощ струва цяла съдба!"
Татяна Йотова ...

Как искам да вървя по същите онези стъпки,
водещи до улицата малка в стария квартал.
Да мина покрай парка със звъна на люлките,
следвайки посоката, която си ми дал.
Адреса знам и без да го записвам, ...

- Причините може да се хиляди, но винаги има такава - каза Уа Шо Ро и отпи здрава глътка от чашата си - Ти какво мислиш по въпроса?
Мечокът не му отговори с нищо друго, освен със задълбочено мълчание.
- Хм - замисли се грингърът - Прав си, никога нищо не се отнася само за едно нещо.
Мечокът отново з ...

***
моя си...
моя тъжна,
незряла Любов...
поседни, ...

Защо сега, когато отново съм щастлива,
ти идваш, и със тебе старите мечти,
и умът ми пак със спомените се облива
и радостта ми като кораб се разби?
Нима си мисля в нощите за теб? ...

Писък. Картина на стената.
От вятъра прозорците свистят.
Това си ти. Това съм аз, жената,
която буди призраци. На кръстопът.
Притихвам. Очите са прозрачни. ...

>>> Протягам мислите си
>>> някъде назад -
>>> когато вдишването беше... лесно.
>>>
>>> Припарване усещам ...

Запомни очите ми,
няма да ги видиш скоро,
далеч зад залеза,
толкова надълбоко,
за миг ще се изпаря, ...