Невъзможна любов
Невъзможна любов
в този свят съществува,
когато, когото обичаш,
друга целува. ...

Когото боговете обичат, погубват го млад...
Аз знам - не ще дочакам утрото.
Дойдох при тебе, за да си отида.
Ще можеш ли с целувка да изтриеш болката,
която толкоз време вече бавно ме убива?... ...

С ръцете си подпрях небето -
да не падне върху мен...
Сега звезда си - ярко светиш
и нощта превръщаш в ден.
Внезапно времето бе спряло ...

Забравих ли те?! Не. Не съм.
Макар, че даже и не съм те помнила.
Видях те само в някакъв си сън...
От снимка може би, единствено...
Познавах ли те?! Да. На уж... ...

Отново си в града на своето минало,
отворил си сърцето си за спомени.
Тук времето е своя път изминало,
като листа през есен е отронено.
Цигара палиш, плахо се оглеждаш. ...

Най-страшното време - когато компютърът млъква
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи ...

Турмалин
От камъка
изгрява черно слънце
с лъчи, пробили
твърдата му гръд. ...

ТЕКСТ:
До скоро си мислех,
че инерцията
е вечен двигател.
До скоро... ...

виенското колело спираше винаги на високото
умирах от страх
виждах звездите долу
върху проснатите платна на художниците
държаха ги на открито дълго ...

Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане, ...

Обичам дъжда...
Небесни бисерни сълзи...
Пречистване... За нечия душа...
Обичам да вали...
По керемидите на дядовата къща ...

Луна като бръснач.
Очи - оловно тежки
и сплетени ръце.
Заспали грешки.
Звезди като очи ...

Интимно нещо тук ще ви призная.
Из еротични сънища витая.
В любовен огън през нощта горя.
Задъхвам се. От кадри се моря.
Сънувам тънки, разкопчани блузи. ...

Прекрасно ухае си хвойната!
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш, ...

* * *
Като прелетни птици,
уморени от полети,
ще поспрем на полето.
Ще потърсим по голите жици ...

Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да п ...

Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...

И любов голяма, и болка, и тъга -
това ми даваш, мили, това е моята съдба.
Красиво ме целуваш и до смърт раняваш ме,
но каквото и да правиш, без теб не мога - не!
Ту безкрайно мил си, ту си много лош. ...

Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.
Наляво тръгнеш ли - сълза ...

Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи ...

Търся нейде кофата,
пълна със боклук.
Там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
Със капака и ръждата ...

С "Добро утро" чакам аз
в ранни зори да ме събудиш,
да ме целунеш, да ти кажа в ранния час,
"Обичам те" - не искам да те загубя.
Когато слънцето се издигне, ...

Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма, ...

Кристалчета спомени,
завъртяни в овехтял калейдоскоп.
Бързо променящи се фигури...
Коя от тях е най-истинската, най-моята...
* ...

(на приятелка)
Очите -
сладкосочни
потъмнели вишни,
все по-често ...

Красив си. Някак прекалено.
И твърде добре си го осъзнал.
И твърде дълго стоя до мене.
И донесе твърде много самота.
И взе, което не е твое. ...

Червените поляни на града,
по покривите птичи,
прескачам локвите и скачам,
тичам,
а някъде пред мен , като заспало цвете, ...

Част 1: Фалшив живот - игра за пред света
Защо? Не, не ме гледайте така. Знам... празни са очите ми. Нима? Нима нищо не е останало? Щастлив блясък и детска наивност? Не, нали, няма нищо. Нима? Нима е възможно да съм си играла на Живот, да съм се лъгала, че живея истински?
Истински ли? Какво всъщност ...

Гръм скова небето
мълчаливо,облаците бързат,
небе, размазано от
разливащи се сиво-синкави
нюанси. ...

Емоционална,
банална,
красива,
но жална...!

Да се правя на силна не мога,
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.
Вървя устремена напред ...

Слънцето от изтока изгрява,
развързаха ми и очите,
от тази нощна пелена,
която тъй прикриваше душите.
Готов да тръгна към брега ...

Обича ми се откачено,
без разум, като на шега,
налудничаво, забранено
и провокиращо.... Сега!
Обича ми се неморално, ...

На кораба на самотата
пътува моята душа
и търси твоето сърце!
И вглежда се в луната
да види твоята усмивка, ...

Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал. ...

И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е. ...

Попадала ли ви е наскоро някоя от старите ви училищни тетрадки? Да, да, точно онази пожълтялата, с оръфаната корица, дето цялата й подвързия е надраскана. Откъде ли изскочи? Някъде измежду всички онези боклуци, които трупаме през годините и все ни е жал да изхвърлим... ето например тази въпросната т ...