Спасителят ми е дъжда
и балкона там забравен,
един мъж с ръце от крила
и с буза бодлива...
Все така се спасявам от тъмното, ...

Вървя по път - безкраен, мрачен.
Плаши ли те този път?
Страх ли те е пак от здрача?
Как ще кажеш този път,
че не знаеш да живееш, ...

ИЗКУПЛЕНИЕ
От рани със отрова
недей да пиеш кръв,
защото болката ми ще усетиш
и ще си отидеш пръв... ...

Приказка
Ти първо идваш, после си отиваш.
Кажи поне веднъж "ела"
и престани да загърбваш
оставена от мен следа. ...

Usher-Moving mountains
It's like whatever I say
Ooh
Ooh, ooh, ooh, ooh, oh
[Verse 1:] ...

Вдъхновено от ,,доброжелатели", за което предварително им благодаря! Добре, че са те, иначе светът би бил скучно място...
Аз те имам
(каква надежда...)
дори
не подозираш ти ...

Sorry seems to be the hardest word / Elton John
What have I got to do to make you love me
What have I got to do to make you care
What do I do when lightning strikes me
And I wake to find that you're not there ...

Една песен вечно ще звучи,
един спомен винаги ще горчи.
Един поздрав незабравим ще остане,
дори душата на небето да пристане.
Една незатворена рана ще кърви ...

Робиня съм...
Робе мой, ела при мен в сарая -
ела, че нямам господар,
аз искам теб да разгадая -
да сменяме леда със жар... ...

така е - казват го уличните лампи
забързан е животът прашен и сляп
глътките въздух все по-нагли
а мечтите ни за тях късче са хляб
. ...

*"wasuregusa" е японското наименование на цветето "orange daylily", Hemerocallis fulva var. kwanso (на снимката). От китайски произход, среща се предимно в Източна Азия. Буквално "wasuregusa" означава "трева на забравата", тъй като се е вярвало, че щом погледнеш това цвете, забравяш мъката и тревоги ...

Дали е наивност
или пък глупост,
да гласуваш доверие
в свят на безумност?!?
Приплъзна безшумност ...

До сълзи различно е. Търся нещо, може би приятел, който да запълни прашната пустош оставена след теб. Усещам я, жестоко впила нокти във всяка гънка на пречупената ми душа. Толкова горчилка, лош късмет, милиони неволи, криворазбрана самота...не знаеш как ме режат. Не знаеш, не искаш да знаеш и няма д ...

Тежък от вопли,
денят се излюпи
в порция смях
от ръждиви заблуди.
Тихичко влюбен ...

... седя на прага на твоето сърце,
обгърнало го гъстата мъгла,
не ме допускаш до света си заледен.
Оставяш ме на пътя си студен.
Дори горещи сълзи да пророня, ...

- Госпожице, моля отговорете на въпроса!
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...

Сънуване странно
Пробуждане бавно...
Плахи мечтания
неясни желания...
Потъване в спомена ...

Теб белите коси ще те издават,
а аз ще съм на двадесет години.
За теб дните прозаично ще минават,
аз ще искам времето в миг да застине.
Тогава, след много години, ...

Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...

Глупостта е качество на хора, които не могат да познаят себе си и се гледат с очите на собствения си идиотизъм, с възхищение и същевремено с това на отвращение и омраза!
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си ...

Той има твоите очи
и кожата му като твоята ухае,
цвета е взел на твоите коси,
но как да ме обича той не знае.
На твойта дата е роден и той, ...

Горещият въздух консервира мечти
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг, ...

Беше горещ летен ден. Слънцето пареше кожата ми, но аз вървях. Бях се запътила към мястото, което никога няма да забравя. Там щяхме да се срещнем за първи път.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори ...

Питаш - сега накъде...
Всеки по пътя
със кръста си.
Към зимния залез
със спомен за ласката ...

Объркани думи,
вплетени в едно,
сърце заблудено пита защо?
Лъжа ли да кажа,
мъката да скрия, ...

Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...

Усмивката ми сега е замръзнала
и захвърлена дълбоко във времето.
По-дълбоко, отколкото можеш да си представиш,
където дори не може да бъде намерена.
Не е във въздуха или някъде по земята, ...

Понякога, останал сам,
събирам сили някак си - да пиша.
В сърцето ми е. Вътре. Знам.
И ми се иска да въздишам.
Ех, да имах светъл лъч, ...

ако имаш малко разум
заключи паметта
рисунките по изпотеното стъкло
нощта
скрий от очите ми ...

Пред дома Му
шапки се свалят само,
но пак ги крадат!

Благодаря ви, че ви има!
Пред вас събличам си душата,
а вие оценявате моя танц с милите си думи.
Разголвам си сърцето без свян отдавна,
но думите ми остават на белия лист ...

Спрях живота си -
стрелките не отмерват
годините,
прелитащи през мен.
Уморено остават там, ...

Едва ли е нужно да вдъхваме любов към свобода на всекиму. Просто защото всеки човек се ражда с тази любов. Свободата е благоденствие на духа, свободата е блаженство, едва ли не нирвана. Защо тогава не всеки се стреми да я постигне ли?
Причините са много. Просто не всеки има смелостта да извоюва дори ...

За миналото нека не говорим
и спомените нежно да приспим!
Вратата на съдбата да отворим
и в спалнята и да се настаним!
Че дългата раздяла не прокуди ...