Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.7K results
Червено
🇧🇬
С червена панделка привързана,
от въздишките ти обвързана,
във червено страстно съм оплетена,
на червено безбрежно обречена.
С червена панделка омагьосана, ...
Годините ни вече са разлистени,
за да се лъжем, че ще бъде същото.
Боим се да катерим истини,
пред тръпката да слизаме заблуди.
Ще поизстържем лекичко патината, ...
Другата половина
Сега е нощ на пълнолунието.
Затова другата половина на луната не съществува.
Нощта свети като ден.
Просторът небесен се стели около дърветата. ...
Казала му „край" след седем годишна връзка, два дни преди да заминат заедно на море. Обади ми се да ми каже, че сега се разхождал сам по плажа и имал чувството, че всички жени са врати, различни врати, а той носел само ключа от хотелската си стая. Нейното напускане го връща в началото на лова, в кой ...
Странен живот, отминаваш всяка зима,
с друга се присънваш ти, невъзвратимо.
На пътя към края му, гледат очите ни,
с приливи и отливи тъжни, морско сини.
Ден и нощ, нощ и ден той ни разпилява ...
Тя ми бе приятелче от дете...
„Хей, мъниче, къде си?”- виках аз всеки ден,
с надеждата, че ще излезеш и ще си поиграеш с мен...
И така ден след ден, докато ти не замина
и мен остави самичък цяла зима... ...
Виждал ли си как на нeбето изгрява първата звезда?
И усещал ли си колко самотна е тя?!
И колко е щастлива, когато види другите звезди...
По-силно засиява и душата и от радост блести!
Танцува тя до зори из красивото синьо небе, ...
"Отивай си! – Как искам да извикам,
но моят глас предателски мълчи.
А болката, прехапала езика си,
ме гледа с недовиждащи очи.
Защо да викам? – Тебе тук те няма. ...
Кошмарите на Надин
Тя се казваше Надин. Беше мило седемгодишно момиченце. Винаги усмихнато, с дълги до бедрата кестеняви коси, които блестяха като коприна на слънцето и топли зелени очи. Не знаеше какво е да плачеш, винаги се усмихваше. Всички я обичаха, беше най-милото дете, което познаваха. Но еди ...
Утро е. Облаци вятъра галеха.
В бяло танцуваха, в сиво-лила...
Нежно припламваха, после угасваха,
в сянка покриваха морно града.
Покриви белнали в снежна прегръдка. ...
Днес би трябвало да е най-хубавия ден
Но във всеки случай не и за мен
Всички са щастливи и празнуват
А такива като мен тъгуват
За кой ли път отново съм сам ...
Защо животът е такъв скапан и мръсен като детска дрешка? Защо винаги всеки гледа как да те използва и как да те нарани, за да получи своето? Защо хората станаха такива паразити? Защо любовта е най-голямата загадка в живота на един човек? И е най-голямата мистерия около която се въдят най-големите и ...
Не си отивай повече, защото
вълните във скалите се разбиват
и само пяна - сякаш тъжен спомен,
от тях остава. После си отива.
Не си отивай повече, защото ...
Скривам те във непознати думи,
чужди да не те отнемат,
сбирам, отброявам те в минути,
най-безценното ми, отредено време.
Скривам те в дълбоките си рани, ...
Надеждата умира последна
Любовта е от ляво, любовта е от дясно
иска ти се да я хванеш на тясно.
Протягаш ръка към нея горещо,
ала гледаш зловещо как тръгва си тя, ...