Грях ли е, че те обичам,
грях ли е, че след тебе тичам?
Грях ли е, че съдбата ни разделя
и живота ни предопределя?
Но какво греховно има в това, ...

Любовта е чувство, при което
стига точка на кипенето кръвта.
Тя е волна птичка във небето,
глътка въздух в нашите уста.
При нея времето за малко спира, ...

О миг пропуснат...
Може би смъртта
тъй не боли
и не е толкоз страшна.
О миг пропуснат... ...

Отекват зад мен
в разпилени стъпки дните,
вървя напред, а назад
ме дърпат празнините.
Ранената душа и на най-силния ...

Помогни ми, мили Боже,
помогни ми, ако можеш,
болката да преживея,
раната да заздравее
и душата ми сломена, ...

Искам някой да ми каже как се забравя мъж. Искам да знам как да не мисля повече за теб.
Кажи ми? Кажи ми как да те забравя? Кажи как да си заповядам да не чувствам тази силна любов към теб. Минават дни, нощи, седмици, месеци дори, но аз не мога да те забравя. Опитах всичко. Бях с други, не бях с дру ...

Под жаждата на пламъка е тихо.
Клинична безкомпромисна тъга.
Желание бездумно да обичаш.
Но някога.
Но не. ...

Раждане на вятър
Когато се ражда вятър,
тишината става тънка като мрежа,
любовта се плъзга като полъх,
а листата се целуват леко, ...

Колко те разбирам,
близък си ми ти...
В шепите си сбирам
твоите мечти.
Стоплям ги със устни - ...

Коледа
Красиви коледни звезди,
гирлянди и елхи
и хора толкова щастливи,
красива гледка е града... ...

Рисувал
художник момиче
красиво
като клонка от бреза,
тя позирала ...

Черен гарван кълве от душата ми,
побеляла от мъдрост и грижи.
Аз го гоня с очите на вятъра,
от умората вече не виждам...
Клюнът остър разкъсва мечтите, ...

Само в съня сме грешни.
В съня и в стиха.
Защо трябваше да се срещаме?
Недей да навеждаш глава.
Защо трябваше да се лъжем? ...

Загледана Милагрос във далечината,
вглъбена в тежки мисли на терасата стои...
Замислена е, пратеник дали да чака,
или сама и тази вечер в мрака ще тъжи?…
И що да види – в полумрака се задава ...

Във миглите на спомена трепти
сълзата на една мечта.
Ще дойдеш ли при мене ти?
Ще ми прошепнеш ли „ела"?
Ще тръгнем ли по онзи път ...

Глас нежен и омаен,
изрича думи с ритъм нежен за сетивата мои...
Глас, разбиващ в моята душа всяка буква,
с нежна ласка...
Глас, каращ моята плът ...

Кибрит
на моя съпруг.
В очите ти виждам
същия образ, като
онзи в огледалото вчера. ...

Някой ден ще се събудиш
и аз няма да съм до теб.
Сигурно ще плачеш, знам,
но аз нищо не ще направя.
Ще се престоря, че нищо няма ...

Празно ми е пак.
Поглед силно замъглен.
Трябва ми живец.

Вдъхновено от Аннавлад (Анна Дюлгерова) и нейното "Сънувай ме". Благодаря ти, Ани!
На В.
Бленувай ме и ме сънувай.
В съня ти тихо ще пристъпя.
Ще бъда мила и грижовна, ...

Вървят по пътища за никъде
унили до прозрачност мисли,
в редици с непонятни ликове
строяват, блъскат се и се притискат.
Разпадат се на тъжни звукове ...

на Еската
В сърцето на мрака живееше тя.
Дълбоко навътре, недокосната от човешка ръка.
Не знаеше що е светлина,
не познаваше чувството доброта.

Зима - белота.
Черна стъпка в снега.
Мъртва красота.

Врата.
Чакаш ли
някой да ти отвори.
Сърцето гори,
мислите парят. ...

Образи размити в очите,
сълзи неизплакани вечер,
поглед не докоснал зениците,
зная, сътворен е за мене.
Някой е чакал във тъмното, ...

ВИОЛИНА
Сърцето ми удар пропуска,
когато минаваща жена
има твоята прическа
или твоята снага. ...

Кажи ми, че тя не съществува,
кажи ми, че тя не съществува.
Не мога да повярвам, че ти
влезе в стаята ми и каза
всички тези неща, ...

Опитвал съм се толкова много пъти
да те обрисувам, а все не мога,
да те нарисувам с ръцете си,
или да те обрисувам с думите си,
знам, че кога те докосна и погаля, ...

Всеки път, когато сядах на кафе в градинката на барчето, я наблюдавах внимателно. Мъничка и миловидна, късо подстригана и с момчешка фигура. Големи, замислени очи. Тя беше единствената, която сядаше при мен без да се страхува или притеснява от белезите ми. Другите бягаха от мен като от прокажен. Всъ ...

Понякога душата ми диктува,
понякога сърцето само си приказва
и без да ме пита нарежда -
гняв, любов, доброта, усмивка
и в един момент всичко избива в сълзи. ...

Защо пък да се пъна в нищото? Сякаш цигарата, запалена и погълната, не се превръща във фас?
Няма да съм непознатата... неосъзнатата... обърканата... аз. Ще бъда пламък. И плесен. Носталгичност. И цвят.
Къде са тази вечер ролите ни? Сцената май е потулена. А душата ми не играе вечния ад.
Събличам се. ...

Заспивам ли? Май повече будувам,
защото знам, че пак ще ме сънуваш,
разбивайки се в моите очи…
Събуждам ли се, щом усетя
твоите устни върху мене пак? ...

Роза рони цвят след цвят и тихо вехне,
символ на прииждащата снежна зима.
Вяра и любов от живия живот ще вземе
за крилете, с необикновена сила,
на лястовици гняздо свили с трепет ...

>>> Ще те призова... тих спомен...
>>> в моя дом... неочакван гост...
>>> ще ти покажа душа... мечтател...
>>> за да видиш фалш... реалността!

Цял живот са ни лъгали,
че "битието определя съзнанието"!...
Но какво битие заслужаваме,
щом е закърняло съзнанието???...

Защо са ми очи, когато сляпа съм без Теб?!
За да те позная, Обич моя...
Защо ми е да чувам, когато твоя глас до себе си не чувам!?
За да чуя пак от Теб, Любов - Обичам те...
Защо отново търся пътища, когато всичко води ме към Теб?! ...

Остави ми, моля, синьото небе,
остави ми ти земята, цялата.
Още чувам твоя глас и той зове
и някак си фалшива е раздялата.
Парят още горещите ти длани, ...