Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.5K results
Транспортер
🇧🇬
Решението му беше категорично. Петите, а после пръстите се отделиха от парапета. Тялото му се понесе от осмия етаж. Все надолу.
Първото колебание се появи на седмия етаж. Не трябваше да скача.
На шестия, напълно разубеден, реши да се откаже от падането и да се завърне отново горе.
На петия етаж разб ...
Свечеряваше се. Есенният октомврийски ден заспиваше. Само дворът още ехтеше. Звънко летяха гласовете на няколкото деца, бягащи след една топка.
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна ...
Не свири ,щурче ...под прозореца тъй тихо ,
не спомняй онзи сетен зов .
Не ще да върнеш всичко свято и предишно ,
не ще да върнеш моята любов .
Когато спомените светли гаснат , ...
Разтворих страниците на
стария албум и какво да видя.
Твоята снимка.На нея си с лъчезарната усмивка,
която ме радваше през отминалите дни.
Твоите сини очи...Ах колко невероятни ...
Дърво, насред пътя -
потънало в прах и камънаци сиви,
странник стар край пътя -
висок, всред кал и пясъчни скали ронливи.
Дърво, изправено в полята ...
- Пич – каза Урфей, - дълбоко сме затънали ние с тебе. По-невидимо аз, по-видимо ти.
- Няма измъкване оттук – промълви тъжно Еври Дика.
- Ей, не се отчайвай, нали затова са приятелите. Ще те измъкна някак си – замисля се, - ако и себе си успея да измъкна.
Картинката е доста мътна. Все едно са попадн ...
Тя често ходеше там. В онзи свят, за който само тя знаеше. Облаците там бяха розови, тревата бе захарна и се разпадаше в ръцете и, а въздухът ухаеше на невинност.
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнее ...
Черен облак във формата на разбито сърце,
стоящ зловещо в тъмното небе,
истински ужас в очите на невръстно дете...
Копнеещо за малко светлина в тъмния тунел,
молещо плахо за утеха в нощта, ...
Не съм искала да те срещам.
Не съм планувала да бъдеш до мен.
Не съм искала някога да бъда нечия,
камо ли пък твоя.
Знаела съм какво е да обичаш, да мразиш, да се смееш ...
Съдбата докосни с клонче от маслина,
пътеки извърви към истини в сърцето,
в лъжи не вярвай, животът ще отмине
от сън по-бърз в небитието.
Не вярвай и на викове "Осанна", ...
Седях облегнат на дебелото дърво и пушех втората си поред цигара. Пред очите ми се разкриваше цялата красота на планината. Но всичкото И великолепие не можеше да ме впечатли. За мен тя беше убежище, роден дом. Тук се криех от преследвачите си. Наградата, която даваха за главата ми, беше доста голяма ...
Така си свикнал... да съм неприсъствена.
Разбирам те. Не виждаш ли, че кимам?
Причината да бъда днес единствена,
е моята голгота... да те имам.
Любов поредна, галена със чувственост. ...
Отново се опитваш да ме смачкаш,
да ме изтриеш от лицето на земята.
Да ме погубиш нейде в тълпата.
Светица скромна и добра,
жената с твърдата ръка. ...
Всичко до вчера беше идеално
човекът, който обичах беше до мен,
но днес се случи нещо фатално,
любовта избяга от моя плен.
Може би никога не съм обичала, ...
Кални стъпки. Посока - отиване.
Накъде? И листата не знаят.
Мълчаливо и тихо прикриват
на гнездото опразнено тайните.
Под дъжда сухотата на спомена ...
Капка по капка дъждът щедро полива тъгата във мен...
Усмивката ми търпелива ще почака по-добър ден.
Капка след капка със сълзите се сливат, небето плаче или вали...
Аз тъгувам, но градът ни дали не празнува, че дъждецът го освежи?
Котенце нежно кихна до мене и мокра лапичка сви ...