Вървя и зад ъгъла все поглеждам,
навярно и ти мила често правиш това.
Теб аз търся все хората оглеждам,
за да те видя, да срещна теб в ноща!
И вярвам че зад ъгъла ни чака любовта, ...
На хубостта ти се крепят мечтите
и моят свят чрез тебе разцъфтява.
Не си ли ти - ще рухнат бъднините
и всичко във мъгла ще е тогава.
Планети пъстри живват в небесата - ...
Днес прости на всички хора -
близки и далечни,
за това което са направили,
а ти си определил като погрешно.
Дали пък ти не си сгрешил в преценката? ...
"Дух и материя"
Навремето, през младите и зрелите си години, художникът беше непрекъснато в движение - часове в училище, педагогически съвети, родителски срещи, задължения и бумащина като класен ръководител, кръжоци, участия в конкурси, подготовка по читалища и библиотеки за часовете, постоянната ук ...
Инокентий Хилдебранд седеше на лятната, огряна от слънцето морава и насладително смучеше лулата си. Край него пчелите жужаха, зайците се множаха, а въздухът се изпълваше с една сладостна омара. Инокентий се усмихна на пролетта, в отговор тя също му се усмихна. Прииска му се да се случи нещо необикно ...
Аз искам да горя от тази прелест
и с плам да те сънувам в зимна нощ.
А в твоя студ да стискам зъби с челюст –
възкръснал от красив и бял разкош.
Смирен трептя за всички земни сили, ...
Загърбих суетата си до стон,
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...
АКО ИИСУС РОДИЛ СЕ Е В НЕДЕЛЯ
... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,
в туй време твоят смахнат телевизор дискретно да ми бърка във ума, ...
Ставали по Коледите чудеса!
Трябва само да си отгледате мечта.
Да я пуснете към небесата!
И ето я в реалността мечтата!
Та и аз отглеждах си мечта. ...
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
И пак ще поемеш по пътя далечен
със вятъра и с развети коси.
Не слушай дори да ти казват "обречен"
животът е там където си Ти.
Животът е светеща улична лампа, ...
Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове, ...
Ние, човеците понякога сме странни същества.
Цветята в тази градина плачат за своите стопани.
Размахваме пръст, поставяме диагнози, определяме посоки или даваме оценки без въобще да имаме това право – условно или безусловно. Нараняваме или осъждаме без дори да помислим за следствието или последствие ...
Войната в Украйна е бъдеще с много неизвестни. Или казано на езика на математиката - система от уравнения, в която броят на неизвестните е по-голям от броя на уравненията. Това донякъде изглежда утешително, защото особено лош е случаят, когато неизвестните са по-малко от уравненията. Тогава в преобл ...
Може би тихият Ангел, наречен Душа,
знае траекторията на нашето пътуване,
назовано Съдба.
Може би идването ни на тази Земя
следва божествен сценарий ...
Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...
Художникът
на учителите ми по рисуване
Художникът живееше в малка къща на края на града, точно преди да започне гората. Премести се в нея след смъртта на жена си. На първият етаж имаше просторно, светло ателие, което беше същевременно и дневна; а на втория - доста скосен - малки кухня, баня и спалня ...
С ТИХО ТВОРЕНИЕ
ще започна тази нощ свята-
за онези неща, които ни сгряват душата,
за онова що върти на живота ни колелото
и с една благодарност и молитва...защото- ...
Подаръци ще има за децата,
Бог Исус в светъл час се роди,
дари ни любовта и добрината,
от злото всички Той освободи!
Научи ни на човещина, смирение, ...
Тя няма да си тръгне, ще остане
със откровенията си " нахални " .
Ще ме погали пак с ефирни длани,
духът да не петнят дните печални.
Неукротим е живият й пламък ...