Живея едновременно в два свята,
и някак балансирам с … двете дини.
В света на възрастните с двата крака
до глезени нагазила съм от години.
Но неуютно ми е там в последно време. ...

Небе непристъпно.
С дрехи съдрани,
обратно поели,
отчаяни облаци
се свличат посинели. ...

Драги ми творци, поети,
дано и в този час не сте заети.
Аз, читателят при вас дошла съм.
( Не, не бойте се, сама съм.)
За всички думи и слова, ...

Попита ме дали душата свети,
дали е слънчева, или пък не,
дали докосва мисли на поети,
или е част от синьото небе?
Не знаех аз какво да ти отвърна… ...

Душата цяла нощ си близа раните,
в очи на куче цяла се побра.
Изплака я дъждът. А за избраните,
не е била достатъчно добра.
Не се побира в мерките, калъпите, ...

УТРИННО ПРИТИХНАЛО
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя. ...

Отбягвана тема. Като че има нещо срамно в смъртта и изпращането на човека – от този свят пак в него. И отново част от природата, напълно слял се с въртежа й…
Да, раздяла е. Тялото отива в земята, душата… Някъде другаде…
А ние бързаме да се разделим с мъртвия. Защото е друг, непознат, извън мрежите н ...

Един хотел, един креват-
мечта на всекиго е, брат!
Дали си млад, или пък стар,
важно е да си на кяр.
Заведеш ли титулярка ...

-Да вземем още една чанта?
- Нека напълним тези двете! - отговори бащата на своя син.
И двамата бяха безработни. Чувстваха се неудобно от другите хора. Възрастният мъж бе научил от познат, че изкупуват шипки. Той знаеше, че се берат трудно, но сподели това със сина си. Младежът с готовност прие тази ...

Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...

О, охлювче, защо си толкоз малко,
не можеш с мен да тичаш, жалко?!
Ще бъдем пак приятели добри
дори във шепата ми да си ти!

Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...

Имам нож и часовник. С ножа ги убивам, а часовникът ми показва точното време и мястото, където ще се появят. Ножът е от толедска стомана2, с костена дръжка от биволски рог, гравирана с древни символи. Часовникът е модерен, със соларен панел, таймер и предупредителен сигнал. Това са единствените ми о ...

Денят залязва в пурпур и оранж,
а аз се нося като птица устремена.
Небето пухкаво е в меланж,
с последните лъчи съм осветена.
Летяла бих в обратната посока, ...

Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...

Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...

В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...

Колко пъти сгреших и напразни
изкупления в строфи втъках?
Днес на грешните явно е празник,
сочат с пръст... Отминавам със смях.
Ще си стъкна огнище на ъгъл ...

Не кацат пеперуди вече
на нарисувани цветя -
лъжа цветята разсъблече
и истината връхлетя.
Дали тъгуват пеперудите, ...

НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА
Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.
Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.
Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.
Самотата има нокти, листопадът къта взрив. ...

Млади, студенти. Огито разказва: спял си спокойно край младата жена в общежитието, бебето също уж спяло… Но заревало. Оги се стреснал и изръмжал: „Тихо, бе, че ще ти… мамата…“
До него Анелия се обадила: „Реви си, маминото, знаеш баща си. Само обещава…“
хххх
- Ееех, лошо време настава, лошо…
- Добро ...

Всяка вечер Виржиния правеше едно и също нещо, толкова неприятно и страшно, заради което цял ден ѝ горчеше в устата! Слизаше в мазето да налее нафта за печката, с която се
отопляваше!
Когато стана студентка и дойде в София, не предпочете да живее в общежитие, а при роднини, които искаха да помогнат ...

Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...

Умората неканена пристига
Нахално влиза, сякаш си е вкъщи
Изцежда здраво и окото и не мига
Държи те с кокалестите си пръсти
Опитваш се да я убиеш ...

всяка прегръдка
към обич и щастие
кътка ли - кътка

Срещам Жоро, плочкаджията. Жоро е дребен, заоблен, добре оформен за възрастта си биологичен камък. Но удариш ли го приятелски по рамото, бие на кухо. Удариш ли го на друго място – пак така. Винаги съм искал да го млатна по главата, за да сравня звука.
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...

ОТСЕЧЕНИТЕ ЛИПИ
В отминалия женски май
се влюбих в храсти и дървета,
които дават дъхав чай –
за болчиците в коленете. ...

Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.
Не бях ли с теб! На всичко бях готова. ...

Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...

и
срещу
ръжѐн се рита
в
случай ...

Градът на липите ухае на мрак,
луната е зрънце къпина.
Там спънах се, ходейки, с десния крак,
изпсувах наум, и отминах.
В града на липите забравяш, че сам ...

Пустееха нивите, пустееха къщите, дворовете, градините, пустееха гробищата, но най-важното – пустееха душите хората. Една пустош, една развала, една тегоба и една голяма самота. Дори и вятърът беше вече уморен да блъска по зейналите врати, разтворени като жадни уста в зноен, летен ден, след тежка къ ...

Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...

За теб жадувам, за жената,
за ангела на чистите мечти,
за доброто, за светлината,
що желая в живота да блести!
Дете, духа ми извиси ти, ...

Аз съм барабан! Даже, дали не съм и тъпан?! Много вибриращ, ритмичен инструмент. Всеки си мисли, че е много лесно да се свири на него. В политически план, кой ли не би в свой си ритъм. Поне така си мислеха. А, аз си вибрирам. По моему. Трептенията се разливат около мен и се усещат от околните. И ням ...

ПРИВИДНА НЕМОЩ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Може би ще го направиш,
но си напълно безсилен
да променяш нещо, за което те е грижа. ...