Днес е моят ден облян в тъга
Ясно е че слънцето не изгря
Вижда се само горчивата сълза
О, мила моя душа
Любовта при мен пак не пропя! ...

Болка... пулсираща във слепоочията,
биещият чук по крехка примиримост,
по булото, покриващо с обятията си,
тази ненамереност на истинност.
И все така душата наковалня е ...

Гнева ме погледна облещено в очите
и опита се да ме заслепи,
да предизвика крясъци безброй,
да обсеби тишината ми!
Но аз си мълчах привидно спокойна, ...

За всичко има първи път.
И после следва втори път.
И тъй нататък...
И ето чака ни светът,
по-нов, невероятен... ...

Довиждане! - За сетен път те изпращам, моя мила тъгa... С теб дълго живяхме под един покрив, в една душа! Тръгни по своя път нелесен, обречена на самота си вече, а в душата нека щастието влезе...

Лошите мисли искам да спра -
да не ми идват на ума,
да фантазирам и мечтая само хубави неща,
а трудно е дори да повярвам, че мога.
Предчувствията се превръщат в болест ...

Раздира въздуха,с величествени ръце,
лети високо,по синьото небе,
със сянка плаши, всяко малко съществце.
Всички земи, зад него остават,
и всички живи,нему се предават, ...

На цирковият манеж,
клоуна тихо почина,
и всички ръкопляскаха
на неговата,тъжна
кончина. ...

И нежното цвете умира
Лист по лист, цвят по цвят увяхва
И нежната душа без сила остава
Чувство по чувство, обич по обич утихва
Желание по желание, надежда по надежда убягват ...

Разгръщаш битието на живота
в мига, когато се родиш –
живееш, бориш се жестоко,
дорде очи си не склопиш.
15.08.1990г.

Стоиш си на брега
и гледаш мързеливо
в буйната, разпенена вода
и както гледаш тъй лениво,
отнася те беснееща вълна. ...

Квадратче по квадратче.
Ритмична стъпка –
алгебрична.
И скок...
Подскок назад – ...

Усмихнах се,
заради теб щастлив,
открих те с идването на деня,
почувствах се отново жив,
с надежда, ...

Вървим по пътища празнични,
отново срещаме се пак,
и правим се на безразлични,
целуваме се, галим се по мрак.
Живеем бурно, ненаситно, ...

Токче бяло се потапя в калта,
руси къдрици,
в очите сини тъга,
улица сива,
по земята дрехи в стъкла, ...

Чакам по цели дни,
чакам да звъннеш ти!
Чакам един поглед мил,
поглед, с любов ме дарил.
Искам да не напускаш ...

Вечерта зъзне в прегръдките на града,
улиците пусти
заспиват под бели юргани,
преди минута изгасна прозорецът,
който последен горя, ...

Живеем в странен свят.
На някой от вас прави ли му впечатление поредното сгазено куче? Не знам защо, но на мен ми прави голямо впечатление. На хората им е в природата да се самоизбиват, но да намесваш и кучетата вече е обяевна война с природата. Звучи тъпо, но единственото характерно нещо за хората ...

- Не съм гладен, не искам да вечерям с тях. Ти отиди! - каза той и се отправи към брега.
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...

До студеното стъкло опирам ръка
И отново отварям очи за светлината на нощта
Над полето се стеле мъгла
Оцветена в лунна багра
Мълчат полята, мълчи и гората ...

Глуха и сляпа, съзирам
в тунела сноп светлина,
но свещичка явно е била,
последен лъч топлина.
Глуха и сляпа, разбирам - ...

Често казваш, че в приказки не вярваш
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш ...

моля да ме извините, че не е цилия разказ,но ще пускам по пет-шест глави. Етого разказа
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...

Нишката на живота
изтънява плавно с годините...
Потъмнява среброто,
побеляват косите ни...
Духът жадува за ново начало, ...

Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
Нижат се дните, плаче небе посивяло, ...

Аз в миналото вече не живея,
затворих и последната врата,
спомените искам да полея,
да ги изпратя с моята сълза.
Сега за мене идва пролет, ...

Не мога да повярвам!?
Аз на четиридесет!?...
"...И колко е тежко, да бъдеш влюбен...
на четиридесет години,
на четиридесет години!... ...