Аз съм преродена птица-автор-Наталья Маржан
Превод на български Весела Кънчева
Аз съм преродена птица
навярно...
Летях с орлици ...

Кажи, съдба, защо?
Весела Кънчева
Кажи, съдба,
защо?
Събра ни толкоз късно?... ...

Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна,
по звездната карта гадая,
и тихо в душа си ридая.
В сърцето ме ветре пронизваш ...

Къде си? Къде изчезнаха думите? И тях ли взе?! Не остави нищо да напомня на теб. Дали така е по-добре, не зная.А и не месля, че ме интересува. Ти не се част от живота ми вече... Впрочем - някога бил ли си въобще?! Не, не ми отговарай. Нали ти казах, че вече не ме интерисува! Ти си извън съзнанието м ...

НИЕ, ВИЕ, ТЕ - II
Множествената склероза
е неизлечима болест.
От нея се обездвижваш,
загубваш паметта си ...

Навън вали, а в мен,
сърцето ми кърви.
Болката не спира,
без теб душата ми замира.
Слънцето изгрява, ...

Срещнаха се нашите погледи,
Ах, как плениха ме твоите очи,
Вятъра повяваше твоите коси,
Дали си истинска или не си?
Колко много аз жадувах ...

Застраховай душата си.
Нека пеят цветята за лятото.
Символ е сляпата вяра -
символ на любовта.

Здравей ти казвам, мамо, в този ден.
Добре, не ще ти честитя деня рожден.
Така ти пожела, така ще е, добре,
ех, колко е послушно твоето дете!
Не, не подарък, не ти нося нищо аз, ...

Казваш, че безброй звезди блещукат?!
Не виждам - твоя е вината.
Ослепи ме с вярност и нежност,
птица съм, а ти изгори ми крилата!
Лъжлива тръпка ти създаде, ...

Но знам
Не зная дали ще си спомниш,
за мъничко цвете едно.
Не зная дали ще запомниш
и кратичко стихче само. ...

След минута
С колко тъжни очи ми каза -
върви си,
сякаш свят се в тях разруши.
Но ти ми повтори - Иди си ...

Усмивките са само спомен -
щастие в отколешните дни.
Днес само кратерът огромен
в душата който е боли.
Мечтите ми са само мисъл - ...

В сърцето мъка се сковава,
няма вяра,
няма нито пък надежда.
Ден подир ден вик извива се
във мен и търся пътя към ...

Невероятно нещо е живота -
един благослови като герой,
а върху плещите си свои
друг влачи цял живот хомота.
...

Какъв е смисълът на всекидневието? Защо е необходимо човек да се стреми, да влага страст, да убеждава себе си и околните в ценността на собственото си съществуване? Дали това е подсъзнателния страх от смъртта, към която, волю-неволю, вървим със бавни, но сигурни крачки?
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...

В кръгли подноси
Сервират закуските си
Маскирани албиноси
Забравили цвета си
...

По улиците броя последните си крачки
Сядам и поглеждам хората
В очите им се крие страх
А стражите
Отвеждат старите и болните ...

“Решителност” –
Каза ми момичето от първия ред
И ми помаха за кураж и сила
Покажа ми, че все още е с мен
И ме помоли да я извикам, когато приключа с пиенето ...

Необятна синева, простори сини,
през тях препускаш, като пътник в самолет.
В надпревара с ветрове недостижими,
с минимален шанс, крепящ се на късмет.
А билетът вече е еднопосочен, ...

Криногенни обноски
обливат тълпата от спомени.
Прах полепва в душата,
страдална и лутаща.
Къде е спомена от бурните срещи... ...

Патриотична носталгия
по изгубено време
забелязах в очите на... мим.
Същия играеше приказно
своята роля... без грим. ...

Звучене на чувства
проникват в главата.
Познати партитури от огнени страсти
изгарят сърцето, тръпнещо
в надежда от побъркваща любов. ...

Присъстваш в моя ден,
който..
някак неуловен,
върви към утре.
Натам сме всички.. ...

Тишина, обсебваща стаята...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде ...

Целувка сладка си открадвам
от поредния прелитащ сън
и с кървави пръсти и се радвам
изхвърляйки сърцето си навън
в тъмна нощ ще спре да бие ...

Остани, имаш май още няколко минути
Преди розата в сърцето да умре
И хиляди думи да останат никога нечути
Вечният ми бодил, който ще дере
В безсънни нощи, грубо - без умора, ...

И някак си е мрачен този ден
облечен целия във черен лен.
И някак си тъгата ме прегръща
гали, шепне и със злоба връща
на пътища от миналото заличени ...