Сама и злобна, гадна до безумие.
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна. ...

Това стихотворение го написах за едно момиче. Което страшно много обичах, ценях и обожавах. Нещата, които са написани вътре, са 100% верни - всяка дума отговоря на чувствата ми, които изпитвах към нея преди близо 2 години и сега. Сигурен съм, че тя ще го прочете и сигурен съм, че ще разбере, че съм ...

На маса за двама седяло момиче.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка. ...

Светлината във тунела спира да мига.
Очите ми се взират в нищото.
Въздухът наситен отново не стига.
Светът и животът - всичко измислено...
Ръцете ми протегнати докосват вятъра. ...

Сядай. Наливай си вино.
Бъди ми на гости - в сърцето.
В душата ми спри да починеш,
със кръвта ми измий си ръцете.
Нахрани се обилно със спомени. ...

Не ме пропъждай просто ей така,
защото в мрака днес ти е студено.
Пламъка на старата ни обич мога да спася,
защото там всичко е простено...
Не позволявай на гордостта да те засенчи ...

Не ми наливай вино червено и тази вечер,
остави умът ми бистър и трезвен.
Не ми носи наслада питието вече,
разговорът на четири очи е спешен...
Не ме разливай между твоите очи, ...

Исках със тебе да плача от щастие...
Но все не можех... Но все не можех...
Вярвах, че ти си свещено причастие...
И все се молех... И все се молех...
Сбирах си восък от свещи угаснали... ...

Ти ограби празната ми душа
и сега отново съм на кръстопът.
Останах като скитница за малко топлина,
с душа на птица, закъсняла да поеме своя път...
Хорското мнение оставих и сърцето си послушах, ...

Не всичко сбъдва се,
което обещава ни,
съдбата златоуста
в своя ход –
по-често подиграва се, ...

Това е ден във който искам да ти кажа,
че ти за мен си всичко на света,
утеха в труден миг,
едничката останала надежда,
спокойствие и път по който да вървя. ...

Здравей Люсита – мила музо!
Повярвай ми, не съм Карузо
в поезията – ала “пея”
тъй, както мога и умея.
“Консервите” и аз не любя – ...

Различни сме -
много различни.
Едни са
широко скроени,
а други - ...

Уморен съм...
но няма да спра
да те целувам.
Цигара? Не,
мерси, не пуша. ...

Не ме заключвай във сърцето си,
мен в спомени... не ме търси!
Да бъда искам във очите ти,
на завет там ме прислони.
Душата ти не ми принадлежи, ...

ЗАКЪСНЯХ !
Закъснях и не знам дали времето мога да върна,
но дори да не мога сълза една ще запазя,
доказателство за моята любов.
Едничък път трънлив и болезнен, ...

Тази тема винаги е актуална. Почти всеки човек търси щастието.
Да живееш щастливо! Това е цел номер едно.
А какво е да си щастлив? Хубаво чувство, някаква радост от нещо.
Щастлив ли съм? Понякога да.
Вечното щастие не ме блазни ни най-малко. Айде, да не е “вечното”. Нека да е постоянното. Щастлив до ...

пея сълзите
неизплакани
плача песните си
неизпети
пиша пиеси ...

Като дюля узряла, есента е красива,
в топли лъчи, като вино прелива,
гроздето бисерно се усмихва на изгрева
в ябълки златни оглежда се залеза.
Черни смокини приканват сред клоните, ...

Трябва да се оцелява...
Кой както и с каквото може.
В тази шибана държава
инерцията смърт е, Боже!
Мразя туй, което върша! ...

Пръсти 10
Вали навред,
валят листата,
клоните напускат.
Как пристъпвам ...

Лъки & Мойсей
На Анета
М:
-Почакай Лъки, идва тука гост-
предлагам ти да вдигнем дружно тост ...

Хей барман
водка ми сипи.
Днес гледам
на света аполитично.
А политиците ...

Ти беше
моята звезда, която
огряваше тъмата всяка нощ.
Усмивката ти
бе за мен зората ...

Унил денят!
Нощта пустинна!
И смях пропит с горчивина...
Сънят е спирката междинна
в кошмарната ми самота. ...

Земята е моята плът -
изцежда сока на този живот,
а водата - моята кръв -
с малко тиня след бушуващ потоп.
Планината носи скелета прост, ...

Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така, ...

В сънища...
Навън нощта разплита черните коси,
във къдрите стопява се мъглата...
с ръце поръсва лунен прах, звезди,
целува с устни трепетно листата. ...

Обичам те, съжалявам за това,
прости ми за тези мои слова.
На този свят само ти единствен беше с мен,
на този свят без теб е първият ми ден!
Приятел истински ми беше, най-добрия в живота мой, ...

Сблъсък
и се дави тъмнината
неистова дълбока в моята глава.
Отнесена
пътувам ...

Тя се казва Пепел
И е повече от истинска
Изрязана е от списания и вестници
И зашита със конци
На стената ми е залепена ...