Не търся път към Теб!
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...

Обичам те, когато
навън вали дъждът
и капчици вълшебно
танцуват и блестят.
Обичам те, когато ...

Со Сунг винаги вършеше всичко напълно сам. И не случайно Дак Хо му възлагаше всичко, което никой друг не беше в състояние да изпълни - да, Алиф беше унищожил Дак Хо физически, беше се подиграл с духа му, беше му устроил подъл и безмилостен капан, но отплатата от гроба на Дак Хо можеше да бъде страшн ...

Сам-сама попаднах в една гора
В непрогледна тъмнина
никъде не виждам зеленина
Греят звезди и луна
на големия небосклон ...

Желая те, желая те, желая те,
мисля за теб всеки ден,
копнея за теб и не знам как да ти го кажа,
изгаряща нежност и страст ме мъчат,
не знам как да постъпя, ...

Не сте ми орали на нивата,
и не съм сядал с вас на маса.
От менюто ми, днес си отивате.
Аз презирам вашата класа.
Не обичам червените линии, ...

Запетайката, толкова дълго търси своето място в изречението, че накрая се превърна в точка.
_______________
Няколко точки се събраха и стана изречение...
----------------------
Две точки се качиха една върху друга и някой каза нещо: ...

И те няма.Загърлям стиха ти.
И те губя.Топиш се напролет.
Побелявам.Довършвам реда ти.
Заземявам конвулса неволен.
И те чакам.Да рукнеш в сълзата. ...

Имало едно време две велики царства – Източно и Западно...
В Западното царство на власт бил цар Десен. Там се почитало всичко дясно, а лявото бивало потискано. Десните пътища се смятали за най-прави и всички поданици следвало да вървят само надясно. Учените вярвали, че дясното мозъчно полукълбо е съ ...

Глава 6
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...

О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...

VII
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...

Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...

ЧУВАМ ТЕ: ДЕН ПЪРВИ: Кратка незначителна приказка
Убиха шофьора на камиона със зърно и струйки жито потекоха по асфалта, а убийците избягаха с машината и остатъка от товара. Към мястото на събитието се сливаше струйка кръв, преди да се съсири. Двете струи станаха една пред погледа на едно умиращо, п ...

През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...

Смъртта на Дак Хо не беше приета еднозначно от клана - сега на преден план излизаше Сео Юн. Гангстерите отправиха своето последно сбогом към Дак Хо - но животът продължаваше, а те трябваше да мислят как щяха да преразпределят новите територии. Ситуацията беше дори по-сложна от преди - имаше много ма ...

Аз съм сам, за теб мечтая много,
сърцето ми е твое, ти си жената,
да дойдеш пак моля се на Бога,
че си красива, че си светлината.
Ела сред пролетното утро, ...

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото...
Иван Вазов
Ний не искаме във НАТО,
ний сме кротък, горд народ. ...

Акация се разлисти,
лястовичка прелетя
Кокиче цъфна,
дойде пролетта
Жарко слънце грее ...

Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...

Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...

Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...

В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...

„Аз нямам всичко – сапуненият мехур на гордостта не ми принадлежи!“, казала скромно горделивката.
Из мъдростите и сентенциите на Мичка Скромнùчка
После ясното и чисто февруарско небе слезе по-ниско над развалините на магазина и внезапно избълва струя едри снежинки, който се смесиха с бавно слягащия ...

Със риза бодлива и криви крачета
таралежът затропа, в дома ми зашета.
Във ъглите, в дупките все той се вре,
тъй всичко обходи, набоде добре.
Аз взех да го търся,да хвана тоз еж. ...

Отдавна замлъкна старата китара
последен вопъл скрила в кухата си гръд,
последно ехо пазеща от песен стара,
за времена на щастие и светъл път.
Но мрачни дни снишиха хоризонта, ...

Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...

Разпознах се в дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...

Извинете, извинете… Може ли баджа да видя?... Миме, Миме, добре, че носим тия баджове… Нямаше как да те позная, разбира се… Ти и преди беше една такава… А сега – с тия крака, с тая коса…
Сядай! Кафенце? Как си, какво правиш? Да, виждам по теб какво правят… И по мен…
Благодаря, благодаря… Дупето е ху ...

Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене ...

Мнозина се скитаха,
мнозина опитаха
да намерят пътя към мойто сърце.
От пламенни страсти
до сухото “здрасти” ...

Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...

Бели лястовици
Последно студено от вчера
в бяло облича земята ни,
и всяко минало случване
изстива, стопява тъгата ни! ...

развиделява -
сиреч - пролетта сърца
разпролетява

Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...