/по "Да срещна себе си в мъглата" на vega666/
- Добротата е основата на света…
- Да, така е. И Господ е добър…
- Че ако беше добър – нямаше да се родя…
- Защо мислиш така? ...

В началото реших, че е клошар, но беше добре облечен и твърде съсредоточен в това, което върши. Ходеше с наведена глава, взирайки се по земята. После клякаше, вземаше нещо и го слагане в торбичката си. Изгарях от любопитство да разбера, какво събира. Доближих и видях, че... Взема нищо, абсолютно нищ ...

Нема да се сърдиш, бейби,
ама малко ми се струваш мухльо...
Искаш да се видим? Мейби
малко вятърът те е надухал.
Верно че изглеждам тъпа, ...

Протоколчикът се чувстваше като в небрано лозе. От една страна трябваше да виси тука докато последният се измете от клуба, от друга би дал мило и драго да не чуе нито дума от това, което си говореха четиримата седнали около маса в ъгъла.
– Точно сега трябва да издадем нещо ново! – продължаваше да се ...

Възможно е
Май пристига винаги като начало,
минава на зелено и със рози,
дъждът измива всичко овехтяло,
което е изсмукващо и в прози! ...

Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...

,,Дали щастлив е,
мамо, Бог, с мъчения
дарил Сина Си?"
,,Знам ли, чеде, но Синът
Му вля ни Обичта Си!..." ...

Невероятният тандем Йордан Камджалов- Мая Василева и клавирното дуо Генова- Димитров
На среща със Съдбата
Не можеш да откриеш нови земи, без да си се примирил, че за много дълго време ще загубиш от поглед брега.
Ан. Гаят
За да твориш въздействащо изкуство за дълго забравяш най-обичаните от теб неща: ...

И срещна Дяволу човека
и му рече:"Ти си мой!"
И тъй полека-лека...
Човек човеку стана свой.
Оттогава има-няма: ...

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва -
вибрира и горчи от тежки истини.
Дали са грозни? Не, прекрасно светли са, ...

Ако в душата си усещаш страх,
животът ще те плаши най-ужасно
Агресия ако сещаш към света,
ще те нападат враговете ти безгласно
Ако борбата те привлича като мед ...

колчем
в
тях
сърцата
пребивават - ...

пося любов -
любов за да поникне и
любвеподтикне

В душата ми възраждащо се случваш...
Вълшебната ти красота зове.
Врати с усмивката си ти отключваш
към приказните топли светове.
Показваш ми пейзажи необятни, ...

Да се роди една мечта
След дългата раздяла пак
изгрява утрото щастливо
и може би това е знак –
ще бъде лятото красиво. ...

…Дали е цяла
Една бабичка
удари колата му.
Слезе да я види…
Източник: МъЖъ Хайку Прес* ...

Малко знаеш, българино,
принизил си се до скота,
наливаш се здраво с вино...
Колата, жената, парите, имота...
Разшири си малко кръгозора, ...

Заключена за нас
Къде изчезват светлините?
Къде е вятърът щастлив?
Къде е слънцето във дните?
Къде е поривът красив? ...

До теб ми светна вън. До твоя образ ярък.
Дете от тлен и сън. Дете на моя сянка.
А ти си танц от миг. И в мен е огън слънчев.
Роди се в дух и стих. Макар от жад да съхнеш.
До теб ми светна вън. ...

Анти
Поврага! Докога ще ми досаждате!
От вашата любов ме стяга шапката.
Когато пак умирате и раждате
абсурд е да се мине между капките. ...

/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...

Изпаднал бях в тенденции
да правя простотии,
и не вярвах на сентенции
за мойте щуротии:
Пирувах - всеки Божи ден ...

Сега е толкова модерно
във сектор сив или на черно
да припечелва тариката,
но бързо времето отмята
годинките и в крайна спирка ...

Благословени
Писмен'ата! -
Българосърцевин'ата!

Тя тръгна да изкачва планина
Нозете боси, гола бе душата
Вървя, не сведе и за миг глава,
Не се предаде и не се уплаши.
По хълмовете стръмни заваля ...

Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда, ...

Дали сте осъзнали вий приживе
каква благочестива дан сте дали
на българите? Как умът от сиво
е разцъфтял след буквите скрижали?
Един живот човешки не достига ...

Учителка съм по призвание. Будител.
И втори дом за Вашите деца.
Изпълнена с ентусиазъм утрото посрещам,
щом знам, че ме очаква досег с малките слънца.
Изгубвам се във жадните за знание очи! ...

Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...

Глава 52. Завершение эпохи.
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...

От ръцете си не се оплаквам, слушат ме, особено с нож и вилица умело боравят, но… не мога вече да пиша. Не стихове или романи, букви и думи не мога. Сериозно говоря, не че не искам – не се получава!
Знам точно кога го усетих за първи път. Нещо си правих записки, някой ме гледаше в ръцете и погледът ...

Понеже никога не си отивам,
(поне смъртта ще ме намери)
аз моля да не си обидена,
ако стоя на нечие предверие...
И вероятно пак ще ме излъжат, ...