Нашата любов е забранена,
но не успявам да те забравя, любими,
в нощите те сънувам до мен,
през деня пред себе си те виждам.
Спомням си за целувките ни ...
Май отдавна с Живота си говорим на "вие".
Да се чудиш как още не ме е изритал!
Той не стреля направо в целта да убие.
Пази сянката моя за играч и за зрител.
Аз така и не правя метани на слънцето, ...
След двадесет и една годишна кома
се събуждам и отварям отново очи
Събуждам се в приказка, ближейки рани
след дълъг път по който пак не ми се върви.
От небитието идваме и пак там отиваме ...
И писали сме. И какво, като сме писали?
Писанията - капка са в море.
щом арогантно все ни обясняват смисъла,
на селския идиот - да разбере.
Ни лук са яли те, не са и лук мирисали, ...
Душата ни сама си носи кръста.
През воденични камъни минаваме.
И Бог жесток, навил си е на пръста,
да ни помага все да оцеляваме.
Обръщаме се и ръката божа, ...
Къде отиваш, слънце-зимно лято?...
Вечерята отново притъмня,
а облаче в сърцето й разлято
подгони птиците на сто ята.
Деветдесет и девет теглят тебе ...
Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите?
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак, ...
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
Ап. Павел, I Коринтяни 13:13
Ще остане ли нещо красиво след мен,
щом прекрача оттатък всемира? ...
За „тържествата!“ на 19.02.2020.!?!?...
(редица медии обявиха за„тържества“(!!!) в
страната по случай обесването на Левски!...)
Най – тъжният, Родино моя, ден
в Историята ти, нарекоха „тържествен“ ...
Пак към Теб се обръщам, о, Боже,
със смирена и тиха молба,
няма друг, просто никой не може
да раздава тъй щедро блага.
Днес те моля за мир на земята! ...
(От книгата ми - "Бурята")
Автор - Величка Николова - Литатру
Вървях по булеварда. Бях обезверена,
а Западният вятър ми дялкаше гърба.
До мен изникна сянка, в дрипи пременена. ...
Вън вали, отвори ми да вляза,
че подгизнах от обич отпред!
Не оставяй сърцето си празно!
Цвете нежно откъснах за теб.
Погледни ме, не виждаш ли лято, ...
Но виж това в очите ми, любими!
Нима не виждаш там, как любовта
за теб изписва най-прекрасни рими?
И в стих ги втъква заедно с нощта...
Ела! И пак от розите вземи ми! ...
Не ми повтаряй непрекъснато „Обичам те!“,
„Обичам те!“ е жажда на душата,
кураж, магична сила, лудо вричане
между небето и земята.
Тя, любовта, е капчица отрова ...
И какво от това, че други целувам?
Въпреки това след като заспя теб пак сънувам.
Тялото си им давам, но сърцето при теб оставям.
Мисли ми твърде верни ти остават,
въпреки че толкова ме нараняват. ...
Часовете изчезват ненадейно сами,
както минутите саморазтопявайки
и чувам твойте нежни вопли,
догонвайки ги и самонаслаждавайки се.
А секундите избухват в ярки искри ...
/И котката прохожда из тревата.../
Една реалност може да горчи,
но тъжните неща не забелязвай,
а фокуса измествай настрани,
където няма истина напразна. ...
Недей ми казва колко те боли.
Аз зная, че е адски. Безутешно.
И най болят красивите душѝ.
Болят от влюбени, съдбовни грешки.
Прекрасно зная, че е много късно. ...
Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия, ...
Стоях на прозореца със премръзнало сърце
за да докосна твоето лице,
усмивката и нежната ти любов за послесно.
Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз.
Докоснú сърцето ми - то бие за теб, ...