(посветено в памет на голямата народна певица Мария Германова)
Добрите си отиват първи. Знам!
Живота е като едно пътуване –
сега сме тук, а утре там...
последна гара и сбогуване. ...
И с тази тишина не съм за никъде.
В очите ми свърталище тежи
от стихове, готови срещу критики
да бранят отживелите мечти.
Но вече нямам нужда от споделяне. ...
С тревогата записахме реми
и стиснахме ръце след честна битка.
Пороят стихна, кротна се, ръми.
Празнувам само с вярната агитка
кресливи врани в парка и мълча. ...
Събудих се на босо. Пусто бързане.
Защо ми е чадър... от мен вали.
До шепот е душата ми претърсена,
претръпна търпеливо да боли.
Внимавай, че в небето синьо менче ...
Боли, ревнувам, сякаш ставам друга.
Живея не съвсем по правилата.
Не виждам смисъл в топлата услуга
преследва ли с очите си играта.
Веселие - наистина е чудно, ...
Срещнах аз едно момче.
Влюбих се в наивния му поглед.
Той бе добър и мил с мен.
Съвсем невинен поглед, чист детски вид,
изражение на истински състрадалец. ...
Отива си Август, нарамил житата
и в слънчогледи облечен се стяга за път.
С крилете на щъркел, помахва ръката,
а морските пръски в очите блестят.
Със щурчова песен в нощта се сбогува ...
Тъй върви светът ,откакто светува.
Никой не жалее за никого.
Всеки съдник е на този свят ,
но за чуждата болка заключил си е сърцето
и в омраза го е обвил. ...
Работата после тръгва много лесно.
Чичо Ваньо даже си припява песен.
Баба му подава шпакла или четка.
Но нали жена е и си е кокетка
често в огледалото пукнато поглежда, ...
Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й ...
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
Живот- безспирно колело, което постоянно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...
Небето днеска пак е посивяло,
наперените облаци препускат.
Ветровете с прашното си наметало
от хватката си нищо не изпускат.
Светкавиците празнично танцуват, ...
Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...
Между два живота - тишина.
Толкова гальовна на моменти.
Друга - като връх на планина
с пропасти, от ярост по-проклети.
Между два живота - страхове. ...
Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.
Градски врабчета маршрути, за път каканижат, ...
Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства. ...