Короната похлупи ни в затвор
и къщите ни станаха по-сиви,
страхът намери във душите коридор,
от черни вести и прогнози диви.
И черквите затвориха врати. ...
Как си, мамо? Как си на небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга ти сърцето?
Справям ли се с този живот нелеп?
Гледаш ме отгоре, негодуваш, ...
Някога живяла малка птичка
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
Подути са и почервенили като кръв 👁️
Затяга се около врата невидимата връв
Целогодишно тече водопадът в моите очи
И да прехапя езика, мозъкът не ще замълчи
Трафик от черни мисли, светофарът блокира ...
Семена на надеждата сеят умели сеячи
на земята в димящите черни бразди.
Луд южняк, полудял от скорýшата, палаво скача
и в гърди на девойка авлига гнезди.
Бели облаци гони овчарят невидим в небето ...
Като пролетен лист потреперва денят.
Като струна, очаквала дълго гальовна ръка.
Напористо и малко дори на инат,
синеок минзухар е отворил разлистен бокал.
Тъй, не чул за погрома в човешкия род, ...
Пресъхна радостта във мен
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...
Животът лети, сякаш през невидими стени.
Измъква се край нас, а ние тичаме в захлас.
Остават спомени, съдби, разказани истории и мечти.
Поглеждаме напред, назад и търсим тайно бряг.
Бряг на мир, утеха и любов, бряг на споделен живот. ...
Нощта притисна ме до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие.
Пред очите ми райска градина,
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота с протегнати ръце, ...
Сериозен, сериозен противник си имам,
разбива тялото и душата ми на парчета.
Тактиката му е силна, непобедима,
отделя, отделя ме от жена и деца с хитрост несломима.
Използва апетитите на плътта, ...
Светът е препълнен с кухи величия,
надянали своите смърдящи отличия!
Светът е музика, трън или цвят.
Свят, в който не всеки ще стане ти брат!
Свят - изтъкан от всякакви нишки, ...
Тежко небе, колесница от пламъци,
гневни камбани. И тътен, и звън.
Спрели часовници, в прашните замъци,
грозни девойки - проплакват насън.
Шут, вкаменен, е на краля в кошмарите, ...
Любима ми е сутрешната тишина,
когато само изгревът говори,
с бавни стъпки ми дарява светлина
и огрява пак небесните простори.
В този миг и тези цветове, ...
Спиш ли, облаче, или пътуваш?
Вятърът размирен те разроши,
бяло си и ангелски флиртуваш,
по детински кацнало в топола.
Изтокът те гони, не те иска, ...
Не вярвай, ако пак изчезна!
Това не значи, че съм си отишъл.
Една затръшната врата със нежност,
прогонва всякакъв любовен смисъл.
Така, че нямаш да тъжиш, нали? ...
Боже, колко много учи ни живота
всичко голяма философия било.
Мислим,че вървиме в правилна посока,
а оказва се,друго писано е то.
И мислим,че всичко някак знаем, ...
Напук на всичко ще целувам слънцето
и със светлината негова ще грея!
В джоба нося на щастието зрънцето,
което искам в живота да засея.
Не съм инат, както ме наричат. ...
Мълчалива усмивка прикрива празнотата,
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.
Мъчи се, чака, не разбира нещата, ...