Облаците предвещаваха бурно и смутно дневно време.
Дърветата се разклатиха от силния експонент на вятъра.
Клоните паднаха и умориха всички тревички със неземната си сила.
Реката течеше сякаш не я беше грижа, че ще завали.
Черно ято птици прелетя над реката и скри се нейде в небесата . ...
Напоследък питаше ме често
защо ме гледаш втренчено така
навярно предусещала съм нещо
и исках да запомня много дълго
ръката твоя протегната към мен ...
Не се научих...
да бъда покорен, да бъда сянка
на малка буцичка пръст... Не се научих
не знам защо но не останах там
където искат да бъдем със вас. ...
Ти помниш ли на детството вкуса...
джиджи папа с кафе от леблебия.
Как боси тичахме през утринна роса,
с поръсена със захар пухкава филия.
Ти помниш ли на детството смехът... ...
Прости ми за думите понякога тежки
за някои погледи навярно зли
в косите ми белеят нишки,
но не успяхме да остареем заедно нали?
Судокото ти недовършено стои на масата ...
Вечер в стихващия ураган...
Посоката ми сочеше компаса,
а в бурята затихваща полека –
изглежда и Съдбата бе с нагласа
да ми показва към брега пътека... ...
Още не мога да възпея радостта,
да проникна, да надникна в същността.
Радвам се, че посрещнах съдба,
когато в мен една надежда не умря.
Небесна светлина изградих, ...
Мислех си, че съм те забравил
мислех си, че мога да те преживея
мислех си, че в друга мога да се влюбя
мислех..... но се оказа че греша
Две чаши от шампанско на Ибиса ...
Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.
Донесъл беше вино и китара, ...
О банална,изтъркана и тревиална.
Ти безбройно много пъти си опята.
От певци световни и от хорица народни,
и от драскачи,писатели и разказвачи.
Омръзнало ми е на глас да те изричат. ...
Аз избрах да вървя по пътека осеяна с орхидеи.
Аз съм вятър ,който духа само на запад ,но не и на изток.
Аз съм месец август с непокорен нрав и младежки пориви в душата.
Аз ходя по друми, пълни с плодородие,но не и с безчестност.
Моята душа е пристан на избора за вечен живот ,пълен с хармония щастие ...
Първите пробойни се появиха внезапно –
Нямаше нито буря, нито високи вълни.
Но едни малки струйки предвещаваха,
Че нещо страшно тепърва предстои.
Кога паниката обхвана екипажа, ...
Измълчаният миг след молитва камбанна издигна
своят изстрадан от ангел небесен разплакан рефрен.
Дали закъснях!? С римите плахи до Бога да стигна
и обич да пръсна в ъглите на мрака си (сив полуден)!?....
Думите мои под свода на черквата малка и тиха ...
Тук е моят чичо, но не влизат вътре.
За какво говорят? Трудно мен ме свърта.
Друг път баба кани всеки от вратата.
Уж гостоприемна, казват, е жената.
А сега държи го вън и го разпитва. ...
Когато е тъжно небето над мен
и дъжд пороен почне да вали,
когато е мрачно, макар че е ден,
тогава ти ме потърси.
Изгубена някъде, може би в мрака, ...
Всеки злото в душата и в сърцето си носи.
Виждаме "хора" лоши, зли с груби обноски.
Хулиган на светофара блъска жена стара,
вместо път да и прави, излишен е коментара.
С такива ли дела брутални и грозни ...
По клоните разлистват се вълшебства
пред погледа на благодушен маг,
а облаче дъгата с гребен сресва,
реката сгушва се в любимия си бряг.
В целувката на изгрева се крие ...
Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях ...