КОЙ ЛУД ИСКА
Кой луд иска да живее хиляда години,
или , ако може, да е безсмъртен дори?
Знае ли той, какво са хиляда ледни зими,
какво е да обвържеш годините с мечти? ...
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.
- Продаваш ли очите си игриви? ...
"Някой направил е пакост голяма!" –
над очилата поглежда ме мама.
"Я казвай бързо, ти ли бе, Мони
излапал си цяла кутия бонбони?!"
"Мамо, не съм аз! Сигурно Джонката ...
Може да разчиташ само на него,
независимо колко голямо е неговото его.
Случва се и да забравяме, че той съществува.
"Няма кой да ми помогне!"- не трябва да се чува!
Че е силен и щастлив, човек може да се преструва. ...
Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет, ...
Камбаната в душата ми щом млъкне
и вече не напиша нито дума,
дали ще има сълзи, или глума,
дали звезда далечна ще помръкне?
Защо ли вярвам в чудесата прости, ...
Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост
и на неосъзнатите ни брони,
обратно на горчивата ни мъдрост ...
Аз съм толкова тъжна история,
че ми е адски мъчно за мене си.
Вечно бродя в душите на хората,
като вълкът за Лунна прелест...
И са ме замеряли с тежки камъни, ...
Не всеки змей е Змей горянин,
Реката златна със късмет.
Надеждата блещука и в драмата,
за глътка въздух в път напред.
Четецът има право да преправя, ...
С нозете си докосва топъл камък,
очите ѝ – налети дъждове,
целувките събира по пижама
на за́лезното рамо с часове.
Вечерница в коси от ромон сплита, ...
Бавно стрелата проникна в крехкото сърце, но ранена съм от обич , остана душата на нещо истинско и ценно - любов.
Ти бе залеза в ноща , галеше ме като видение , но стрелата ме преобрази да бъда чувствителна и любяща.
Чувам ехото на ветреца , а пойните птички пееха , но аз докоснах с устни от пареща ...
Убеждавам се да не чувствам.
Разубеждавам се да не се влюбя.
Влюбвайки се в теб...
Обичам те, от първата светлина на утрото до първата звезда на вечерта...
Просто затвори очи. ...
От ласки недописани в сърцето
графитен щрих надраска следобяд,
a слънце от небе мълчи отнето,
в обречен облак крие се снаряд.
Тече си времето, но без отдушник! ...
Познавам ли те още, Февруари,
къде е нравът ти, сребрист и луд?
Къде са приказните ти воали
от снежна красота обвита в студ?
Къде са цветовете по стъклата ...
Любов ли беше или някакъв каприз,
или решение за издевателство?!
За обичта бих връчила ти приз
и медал за първо място по предателство.
От чувството лъжливо най-боли, ...
Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт, ...