Времето е сиво, с малко цветове.
Не се усеща вкус, дори на живина.
Безкрайно простиращи се брегове
дори светлината носи горчивина,
И във сивото време безкрайно ...
Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки.
С палка можеш ли затвори устни? ...
За мен ли тази нощ се взираш в мрака,
за мен ли още пазиш нежни думи
и още се надяваш да дочакаш
пожарът да избухне помежду ни.
Пътеките към тебе са обрасли ...
В напуст, монотонно отиващ си ден,
до малък фонтан изнамерих прохлада.
Подхвърлих монета на просяк злочест,
усмихна се той. Аз изпитах досада.
Не. Той не бе просяк. Обърнах се пак- ...
Крия се в ъгъл, мрачен и тих,
сълзите не познавам, не мога да плача.
Изливам тъгата си в поредния стих,
а кожата мигом настръхва, остава такава.
Плувам в скръб и отчаяние, ...
Появихме се незнайно как
и разблъскахме природата с ритници.
Примирихме се с жега и със сняг,
поставихме се над животни и над птици.
Навсякъде без мисъл леем кръв, ...
Имам правото да си направя грешките,
да си допия бавно дългата вина,
да бъда част от глупавите, смешните
и после даже да не помня за това.
Дори да ми оспорва някой правото, ...
Живей живота си така,
че всяка лоша дума да изтича,
през поглед влажен като на река,
с' сърцето във водата за да тичаш!
Събуждай се с усмивка на лице, ...
Животът ни мишена е - за сляп,
наизустени фрази тихо сричаме,
молитви - за насъщният ни хляб
и някак по наръчници обичаме.
С месии пренасели се света, ...
Самотни погледи бързо се срещат
така самотата по малко усещат
Кратко мечтание, топли за час.
За сърцето изтинало малък аванс.
Копнее душата за красота. ...
Заради тебе всеки ден започвах отначало,
за да те срещна пак в някой миг красив...
С юмрук разбивах всяко криво огледало,
показващо, че липсвайки, живота ми ще е щастлив...
Без тебе страдах, боледувах и крещях, ...
Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост, ...
It was a freezing winter on Sunday
When frost and ice reigned upon this world.
It was a morning, at the dawn of day
And a young family was blessed with a girl.
A son was wanted. Yet he didn't come. ...
Ruins long ago left behind
When first I saw them,
they reminded me of the forgotten past.
Deep in myself I knew it wouldn't last
because time forgives no one. ...
Днес беше тъжен ден – 1 февруари, Ден на загиналите от комунистическия режим.
На този ден преди 75 години народният съд осъжда на смърт 2730 души - сред тях трима регенти, трима министър-председатели, 33 министри, 67 народни представители, 47 генерали, всички областни и околийски управители и полице ...
Помните ли момичето
с очите на сърна и чаровната трапчинка,
което винаги ви гледаше като рицар-спасител
и се вкопчваше в бронята ви от
празни обещания? ...
Под кестена си казахме нещата
и после всеки тръгна сам нататък.
И всеки свойта болка сам прегърна.
И никой след това не се обърна.
И бяхме заедно, но разделени, ...
„...не сте виновни... моя е вината,
че злото и обидите прощавам...
да съм натрупала приличен бонус -
не съм... тъгата ми го знае... „
„Тъга“ от Katia Kremser ...