Тя захвърли в килера пантофките стъклени
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...
Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...
Ти бе ранена птица в нощта , погали ме хаотично с усмивка.
Хаотично е нали ?
Навънка хаос от любовни лирики ме обсипаха със зимен прашец.
Ах , любов - неразкрита но крехка , като сметана.
Трепериш, но изгараш по мен. ...
Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.
В съня видях гора и сини камъни, ...
Тебе пък кой ли те вятър донесе-
леко скован и стабилно отнесен?!
Пак, че те спрях да не паднеш във скута ми!
Ти се изсмя, аз останах без думи...
После пък стана далече по-весело! ...
Децата са най-важното в живота,
Така върви напред света отколе.
Но щом детето тръгне със охота
Да прави вече крачките си свои,
Да гледаш не е лесно и без думи, ...
Идва сам деня в живота на мъжа,
смъртността си тленна да захвърли,
като зрънца безразличност разпиляни само от целувката на златна рибка.
Нека бъда аз засмукан в ураган от завист
и част по част да ме разкъсва ...
Ако мога да докосна ръката ти
Без да изваждам моята от джоба,
Ако мога да те целуна без да докосвам устните ти
Ако мога да те чуя без да казваш и дума
Ако мога да ти говоря,дори и с мълчание ...
Не се страхувай, мое малко птиче,
сега едва пристъпваш и се плашиш,
вървенето научили са всички,
ти гледай висините да познаеш.
Сега се смееш, всичко ти отива, ...
Мечта- да докосна твоята ръка
за мене друго важно няма.
Постепенно забравих всичко друго аз така,
замъглено от мечтата да сме двама.
В плен пленница на безразличието зловещо ...
Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...
Не казах нищо. Макар че мислих дълго..
Ти обаче имаше право!
И нищо, че стоя горделиво,
Аз бягам от една отговорност.
Една залутаност сега живее в мене ...
Отдавна счупихме кристалната чаша
от която отпихме - любовен еликсир...
Разпиляха се парченцата в кристален
пъзел - дали отново ще ги съберем,
не знам...за любовта ни възвишена и чиста ...
Живот мой, колко боклук съм събрал!
Събирах го сутрин и нощем и пладне...
Търсих го в пепел, ровичках във кал...
Дано се намери глупак да го крадне!
Не можеш на гладния вместо за хляб ...