Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...
Не мога дори да споря
Прекалено съм прецакан, твърде е тежко
Да разбивам сърцето си като карикатура
Каква е разликата между разбитата любов и затвора?
Не знам, как стана толкова зле? ...
Казвам сбогом за пореден път,
а очите ти пред себе си виждам.
За теб да мисля не преставам
и вечер в сънищата ми нахлуваш.
Излез от ума! Излез от сърцето! ...
На съдбата си здраво хвани юздите,
нека пее камшикът, не я жали,
да е наясно, че ти не си от "добрите",
които се примиряват с всички злини,
не вярвай, че тъй уж било ти орисано, ...
В царство някакво настанал мор
и народът виждал много зор,
че била класическа бедата –
страшен змей заприщил му водата.
И се сеща всеки тук от вас, ...
Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш, ...
Не ме връхлитай, ветре, погали ме,
косите ми недей да разпиляваш.
Завихрил си по пътя де що видиш,
но мене ти недей да забелязваш.
Вдигни пушилка, в смерч се заусуквай, ...
Здравей любов, днес си толкоз нужна,
студено е, денят до скука занемял.
Обикновен е. Станах ли ти чужда?
Е, всеки ден, без теб е някак цял.
В утрото ми носиш топъл поздрав, ...
От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма. ...
Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва! ...
Ние с теб - стъкълца съединени,
изпаднали от огледало счупено,
обитаващи различните вселени
със сърце от гордост погубено...
Едно сърце, но кротко като есен, ...
В проблясъци сред нощните мъгли,
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред, ...