12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
Присъни ми се стара реалност-легенда:
плаче умиращ затворник в кочината на свинете
и само студената луна му съчувствува!
Неподвижно виси българската икономика-кранта
като гилотина над неинициативните глави и умове... ...
Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
Неделя сутрин е. Излизам.
Вървя – един мъж увесил нос
Булевард. Светофарът не работи. Но пресичам.
Вървя. А накъде ? Добър въпрос !
Вървя за да открия, ...
Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...
Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...
Как се гаси Любовният? Пламък!...
Как се забравя твойто Лице?
Как да преобразувам във Камък
своето буйно, буйно Сърце?!...
Не!... Не угасва Любовният Пламък! ...
Сърцето... - малко, пърхащо, ранимо,
полет в свят от сладки и горчиви тайни,
грешки преодолими и непреодолими,
довели до открити, тежки, гнойни рани.
Силата ти само в добрината търсих. ...
Един отговор, една надежда,
в този текст всяко мое чувство към теб ще се изрежда,
един шанс, една съдба,
която може да ми върне радостта.
Една любов, две сърца, ...
Не сме се виждали от доста време...
И в мене се надига шепа страх,
че любовта ни може да задреме -
да почне вече да събира прах.
От тази днешна неспокойна мисъл ...
Готов ли си да ме познаеш цяла,
да ме рисуваш – жива плетеница,
дори когато мислиш, че съм бяла,
аз всъщност, ще съм везана шевица.
Във светлосенките ми има ...
Не ме превръщай в спомен - аз съм жива...
Усещаш ме, дълбоко дращя.
Щом мърдам още, ще ме има.
Пусни ме, толкова си властен!
Не мога в ореола ти да дишам ...
Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.
Калесвах те, на шарената бъклица, ...
Навън е бяло и тихо.
Като в зимна приказка! Въшебен сън.
Снежинки танцуват във леден спектакъл.
Покриват земята със пухкав килим.
Бяла тишина. И леден вихър. ...
Питай първо: Какво значи обич?
И дали свобода се дарява?
Кой кого „от любов“ е заробил,
как на сянка зърно не узрява...
После питай: Какво е причина? ...