Изобщо не живея в приказка,
но се научих приказно да скитам,
без пътища, без знаци, без пътеки,
където даже птици не прелитат.
Където обитават Боговете ...
Заслужава си да си измислиш лято
и в невъобразимостите с теглилка
да отмериш в обем и протяжност
дали ще възкръсне залогът, или няма.
И колко лета преболедувани на везните, ...
Заровена под пясъчните дюни
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете ...
Това е дълга приказка, от безконечните.
От тези, дето се разказват през сълзи.
От нея носи се магия, страст и нежност.
История за мъж и три жени.
Не знам къде ги срещнала Съдбата. ...
Ела, постой до мен на моста,
над шумящата сребърна река,
че зажадня душата ми за гости,
но тях ги няма, една ми ти остана,
моя неведома съдба в тъмни нощи ... ...
Обичам те с любов необяснима.
И нямам оправдание в това.
Знам - не помислих колко си ранима.
Бях егоист, мечтател твърдоглав.
Как вярвах дръзко, че ще сме щастливи - ...
Ах, сладко е..., когато здрач е вън
и лирата на Еос трепка в сън...
Косата ми разплетена е вече,
а утрото пред нас е тъй далече.
И носи се от чашите ни звън... ...
Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите, ...
Подобен съм на вчерашното себе си,
различни други минаха край теб.
Но виждаха ли вътре във сърцето ти,
или повтарям, минаха край теб?
Косите ми са леко побелели, ...
Без думи даже знам какво си мислиш,
по погледа познава се добре.
Надявам се обаче да размислиш.
Внимавай някой да не те заподозре!
А интуицията женска ми подсказва, ...
Цялата нежност събрана в ръце,
синьото плаче само безутешно
без палитра в едно безгранично небе.
Пух раздухан във облак се ежи.
Цялата вечност, събрана в сърце, ...
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
Колко болка има на този свят,
никой не може от злото да се избави,
даже и ако ти самият си богат,
затуй всеки трябва добро да прави.
Не е достатъчно от грях да се въздържаме, ...
ПРАДЪЛЖЕНИЕ№15/ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
2/ Със село контактуваше баща ми.
Но ни веднъж там не отиде!
След всичките семейни драми,
не искаше там да се види! ...
Кафе отново пия с Самотата,
без захар е. Горчиво, но е силно.
Тя влезе без да чука по вратата,
кафе аз пия... тя червено вино...
Мълчеше (пък какво и да ми каже...) ...
Ще изтръгна от вятър мека кръшна походка,
ще подскачам на дама на куция крак
и след девет живота ще съм черната котка
до десетия ти – побелял котарак. :)
Ще преместя житата върху облачни плещи, ...
Мога да правя порядъчен хаос,
мога да скрия очите от теб,
мога да карам студа да гори...
Мога го! Разлика - днес и преди...
Мога да чакам сезоните в мен, ...
Очите момчешки, така ще запомня,
как пее чрез тях едно птиче в кафез.
С гласа ти копринен ще лягам инсомна,
на някакъв странен несбъднат адрес.
И в някаква стая безименни двама ...
И пак вървя. И не че нявга спирах.
И пак тъжа. Така е по съдбовност.
Върти се мелницата - колело грижовно,
прибира кичура разрошил се виновно.
И не че стигах, пътят бяга бясно, ...
Звучи мелодия. Тъга въздиша.
И нощ е. Като в приказките звездна.
Танцува с боси стъпки по клавиши
немирен пламък. Свети лунен резен.
Пламти огнището. И с нежна тленност ...
След залеза мъжът – акордеонист,
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд, ...
И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...