Poetry by contemporary authors
Ята под сърдечен похлупак 🇧🇬
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...
Под полумесеца на любовта 🇧🇬
и шията му призрачна е моста към финеса на звездите...
Кажи ми още ли сънуваш ехото прокажено от разказа
на онзи скитник, умиращ сам пред сала на мечтите.
Във възел гордиев душата стегната неистово се мята. ...
Another day
will this ever come to an end?
Who will wash my tears away,
and wipe them with his hand?
Another day, another day to dwell, ...
Сърдечна хипотеза в микрони. 🇧🇬
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...
Вечер в Страната на спомените...10 🇧🇬
(към цикъла :“Вечер в страната на спомените“)
Тежат натрапливо случайни ми́сли
и тъжен бродя сам във вечерта,
а късна Есен разпилява ли́сти ...
Гугутката 🇧🇬
Бях забравила за нея -
нямаше дори вода в паницата.
Стреснах се, какво се промени,
втренчено ме гледа със очици, ...
Пролетно 🇧🇬
Дали съм на някого нужна!!!
Дали съм потребна!?
А как искам да съм вълшебна…
Сякаш във мен звездица блещука. ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 7 🇧🇬
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна, ...
Безметафорно прозрение 🇧🇬
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час, ...
Песимистично-оптимистична сюита 🇧🇬
от първите надежди звездни.
Очаквах, че ще стигна надалече,
а стигнах до ръба на бездна.
Ужасно е. Безпомощно се лутам, ...
Просто ние 🇧🇬
Няма грим, нито част от битовото бреме... в леглото си сме в частен Рай.
Обичам да ме гледаш нежно, палецът ти гали моето лице.
Погледът е още влюбен... чувам свирепото биене на твоето сърце.
Толкова сладним с тази наша обич, че чак наг ...
Kръст, за разпнати вини 🇧🇬
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...
Първи април 🇧🇬
най - любим на Михаил.
Днес се лъже - маже,
всичко може той да каже.
Как е хващал златен лъв ...
Съзерцание 🇧🇬
придържа те на къс повод,
прибрана е усмивката
в кутията за спомени.
Непроницаем съзерцаваш ...
Covid-19 🇧🇬
но всеки го усеща на своя праг.
Сковава градове, държави
и прави хората болнави.
С кашлица и температура ...
Падащи звезди... 🇧🇬
Ти помниш ли нощта на Звездопада
с прозрачната среднощна мараня́?...
В душите ни страстта, тогава млада,
от чудото небесно онемя́... ...
Хоризонта... 🇧🇬
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
Цветя обречени на Бога 🇧🇬
Аз любех паднали богини,
клакьор бях на бездарни смешници,
живях с „човешките руини”
на непокаяли се грешници ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 6 🇧🇬
...
Аз съм Артибалт-чо,
сам на себе си стопанчо,
и си имам подчинени - ...
Гледка 🇧🇬
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...
Прераждане 🇧🇬
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла ...
Цигулка в душата ми 🇧🇬
едно щастливо и бавно танго,
цяла нощ светулка броди по пътя ми,
аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...
Тъй ми беше красиво и толкова нежно, ...
Сляп наивник 🇧🇬
наблюдавам те, какво искаш знам,
зная, не идвай при мене разбра ли,
ще съм сляп наивник, всичко ще ти дам.
Веднъж бях наивник сляп ала за кратко, ...
В синия час на копнежа 🇧🇬
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...