Предисловие:
2020 г. е подвластна на планетата Юран, който вещае разрушение в глобален план.
Защо Уран!?
Ти, Уран, злокобен и толкова разрушителен.
Защо нападна човечеството с вирус умопомрачителен?! ...
Не усещам крилете ви, ангели!
Стана трудно и сложно да вярвам...
Във тревата перата ви паднали
утешават душата на вятъра.
И не чувам небесните песни... ...
Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
по цяла нощ бели овчици броя.
По цял ден препускам от стая във стая,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Светът ни прекрасен, заключи го тая ...
‘Каква е истината?‘ – питах аз водата.
‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘
Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘
‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘
‘Каква е истината?‘ – питах мрака. ...
Гурбетчийството дава и взема... на цена бая висока,
не говорим за материалното, а съвсем в друга насока!
Идвайки, видимото ни беше ясно, но другото тъй неясно,
и ето, точно от невидимото останахме всички тъй на тясно!
С годините децата отраснаха, и разминахме се генерации, ...
Хей, приятел! Опри се на моето рамо!
Виж, дъга ще сваля - да ни топли по път.
Знам, че майка не съм. В сън простенеш ли: Мамо!
Ще съм просто жената от земната твърд.
Дай ръка, виж гореща е моята, пáри, ...
Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие, ...
Тръгвам
Тръгвам нанякъде, без път и посока,
рея се с вятъра, прегазвам морета,
гуша се в облаци, прескачам потоци,
в слънце се къпя, тичам през тучни полета, ...
Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...
Заслушай се в шепота на вятъра.
Ще чуеш музиката на цигулки.
Тъгата е емоция пречистваща -
да блеснат радостни гъдулки.
Загледай се в шедьовъра на бурята. ...
За революция ми казваш да се борим.
Да променим света мечтаем, зная.
Ще ти помогна, както мога,
дори да трябва да поспорим,
за да намерим пътя най-накрая. ...
Къде е щастието - в детските очи
пред коледния блясък на елхата.
Какво е красотата – слънчеви лъчи,
обвили утрото с воал от злато.
Какво е красотата – нежна светлина ...
Завръщане...2
Потропах на прозореца на Детството,
от там надникна образът на мама –
помаха с пръст, усмихна ми се весело,
но аз разбрах оптичната измама, ...
И тъмното, което бе заспало,
събуди се, във мислите ми пръкна,
години студ, безвремие от жалост,
а аз безропотно сама замръквам.
Във полунощ дъска за шах нареждам - ...
Днес мама е болна, а татко – напът.
Ще сложа две гозби завчас да уврат.
Нали ме е учила баба как става,
солчица, пиперче и лук ще прибавя.
И олио към зарзавата ще сипна, ...
Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...
Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.
Луната, като резенче от дюля ...
Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...
Понякога си спомням, че съм бил
последен лъч от гаснещото слънце...
в кандилото на запада - фитил,
за мрака - антрацитночерно зрънце.
...Една любов невидимо изтля - ...
Ще ти шептя като в ухото на жена
че те обичам силно, искам да си моя!
Бучи, шуми в ушите ми кръвта,
в морето на сърцето ми - прибоя
Към тебе крача в тиха самота... ...