Тегнат жълтите гроздове, чакат ръка на грижовен стопанин,
доземи се превиват лозите и пъшкат кахърно.
Пуста къщата, чака стопанка чевръста по тъмно да стане,
в бял, кенарен месал хляб и сол да загърне.
А сред нивата ронят зърната си, жълти сълзи кукурузи, ...
Ти незнаеш, колко те обичам,
как на бог за теб се моля.
Заради теб, на просяк аз приличам.
Но неще изгубя, голямата ми воля.
Нощем, мисля си за нас. ...
Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми. ...
Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...
Всеки говори за мечтите свои.
Най-често пишем за любовта.
Дали от радост или мисли мои,
аз зная има страх от страстта.
А тя напредва, идва без да пита, ...
Като сива вълчица душата се лута,
и с прояжен див вой призовава снега.
Нито заешка диря, ни следи от кошута,
само хищно озъбена бледа тъга.
Изостави ме моята глутница вярна, ...
"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала ...
Не мога да се спра да те целувам.
Дъхът ти е горещ безкраен ден.
И пръстите не спират да рисуват
по кожата - коприна и сатен.
Ръцете ми в косите ти се скриват, ...
Сред хилядите спомени желани
стар дявол запълзя по съвестта ми.
Започна да разчопля стари рани
и с кървави корички да се храни.
Попитах го, втрещен от тази слука: ...
Най-скъпият подарък имам на света.
Истинско куче - приятел за игра.
Казва се Роко – порода вълчак.
До него изглеждам същински юнак.
Негов дресьор съм заставам отпред. ...
- Ах, ти, от де взе се, палавнице-хубавице,
спри се, стига пи ме, не остана ми душица,
нощем в сънищата препускаш и живееш,
денем мислите обсебила - владееш,
мяташ ме от полюс в полюс - хем по теб горя, ...
Геометрията е странна наука. Тук има прави, криви, успоредни линии, диагонали,
перпендикуляри, височини, хипотенузи, диаметри, радиуси и какви ли не линии.
Тези линии образуват различни и разнообразни фигури, чрез хиляди и милиони комбинации.
На тези фигури им се изчисляват лицата, и им се смята оби ...
Всичко което виждам са две кафеви очи и една топла усмивка – това ми подари.
Много неща се случиха и много повече ще се случат, но ....
Винаги ще пазя спомена за две силни ръце и една нежна прегръдка.
Нима ще отречеш, че за теб е било по-малко важно, че си обичал по-малко?
Никога не ще те забравя, з ...
Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада. ...
Ден като ден, пътя си извървях.
Отминах един уличен музикант.
Прескочих просяка на стъпалата.
Няколко гълъба се разхвърчаха.
Гладни ли бяха? Мен ли чакаха? ...
Засилваш се, отскачаш... не и този път.
Събирай опит скъпоценен.
Не ти е ден, залитна, срина се светът...
Напират вопли, глухо стенеш.
Повторен скок, високо... залюляваш прът... ...
Тясна ви е, господине, блендата.
Апаратът цифров криво снима?
Нови технологии - стари дендита.
Хоризонтът крива - обозрима.
Пазя някъде из нафталините, ...
В живота ми се появи от нийде непозната,
но аз протегнах моята ръка и се представих,
и никак не предполагах че съдбата,
ще ме накара да не мога да забравя...
Едни очи които ми се смеят, ...
Притихнала в стаята сама
потънала в мисли и тъма.
Поглеждам към запалената свещ
и сякаш образува образ на светец.
Дълбоко в мислите си иска да ми каже ...