Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек,
Кубратовите пет горди синове са те ,
по примера на своя непобедим баща,
създателят на древна Велика България,
разнасяли войнска слава по суша и море, ...
"Като сладка поличба, като закана за обич" Димитър Манолов
Ще пусна вятър срещу теб. Да лае.
Ще срежа сянката ти с двеста ножа.
Ще те избягвам ... Все ще ми е тая...
На спомените катинар ще сложа. ...
Не се събуждай, сине, почини си,
обичам да те гледам, като спиш.
Навън е късна есен. И замислен
ветрецът влачи листи, мълчалив.
Така и ние вкъщи онемяхме. ...
Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето, ...
Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Серенада". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/serenada-13?autoStart=1
Пр ...
Опитвам се да разбера защо,
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай, ...
Музика и поезия
Поезията е сякаш музика в мен,
излязла от душата ми, един рефрен.
От стиховете сякаш музика звучи,
музиката от душата за душа лъчи! ...
Във пясъка, заровил стъпала,
пред бурното море стоя замаян.
Вълните днес ми върнаха света,
отдавна от сърцето ми забравен.
Залисан в своя бяг, насам-натам, ...
(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута. ...
Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)
в затвор от спици - със присъда вечност...!
От напъните да е все оригинален,
той само стана още по-банален.
Когато и "клозетна лирика" прописа,
талантът му съвсем... така... се размириса.
След обиколката по градски тоалетни ...
От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство, ...
Отиде си, а недопити чашите ни тук остават,
ти тръгвна си внезапно, ала отговор не даваш.
И да гадая трябва със сърцето наранено,
наред какво не беше, и какво ли е сгрешено.
Денят преваля вече, мрак се спуска над земята, ...
Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...
Хей, ти!
Да, точно ти.
Ти, която си се свила на кълбо в леглото и си изплакваш очите.
Ти, която се събуждаш сутринта с подпухнали от снощния плач очи.
Ти, която можеш да понесеш толкова много болка, ...
A lifeless creature, once human born –
the eons shaped me with no regret.
My human heart they turn to stone,
while memory is gone in gothic menuet.
I see my pale reflection in the mirror, ...
/синът ми, който на 14 юли 2013 година, бе жестоко убит от негов бивш съученик, по незнайни за нас и приятелите му причини./
Отново ще запалим днес свещици
в твоя памет, рожбицо добра.
Ще се помолим със сърца открити,
да свети ярко звездната душа. ...