Poetry by contemporary authors
Дилема 🇧🇬
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...
Някога... 🇧🇬
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...
*** 🇧🇬
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление, ...
Да бъде 🇧🇬
Както винаги ще бъде!
И както винаги е някакси било!
Луната в сянка земна ще се скрие
тъй както пиленце под майчино крило. ...
Гълабина 🇧🇬
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели ...
Мъри и Мики 🇧🇬
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...
Първият пулс на последното щастие 🇧🇬
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...
Защо? 🇧🇬
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...
Черешката на айсберга на печената риба 🇧🇬
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...
Любовта ми 🇧🇬
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...
Няколко крачки 🇧🇬
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...
Правилният път 🇧🇬
тръгваш по грешния път.
Слънцето скрива се -
мрачно, сиво небе.
Вървиш по камъни, ...
Мемоар 🇧🇬
Забравен изпод листата на прашната книга,
Като хербарий съхранил се във душата ми
Беше копнежа за една любов на разсъмване.
Бяха мечтите ми там като във изба, ...
Лошият Калмар 🇧🇬
със стръмни брегове,
в дълбока, тъмна пропаст
сред синьото море
живееше разбойник ...
Из : " Дневникът на Арти " 5 (Голдън ретривър) 🇧🇬
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...
В обятията на морна трева 🇧🇬
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...
Душата ми е котка, в слънчогледи... 🇧🇬
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...
Лунатично 🇧🇬
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...
Из архивите ми - лирика, с извинение 🇧🇬
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...