(Всички, които са намерили смисъла на живота
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...
Ако някой случайно ме пита,
хей така, рано сутрин на глас.
Накъде мойта мисъл полита
всеки ден, всеки миг, всеки час.
Аз, ще кажа, дори без да мисля, ...
Твори ме тази нощ. С боичките в дъха ти
по кожата ми нарисувай бриз,
така че всяко косъмче да ми настръхне.
Полюшвай тялото ми - пенеста вълна,
на нежен бряг в ефирната прегръдка. ...
От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
Старият крал...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...
Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле, ...
Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...
Искам да опиша красотата ти,
да вярвам, че ще бъда съвършенство.
Но думите ми леко отлетяха,
прегърнаха ме в спомен и изчезнах.
Гледам полудялото ни спускане ...
(Обичам те ) е това
Пази се,далеч съм но с теб съм аз сега,
обади се като се прибереш веднага!
Как си ти? Кажи ми как ти мина деня!
Има ли усмивка на твоята уста? ...
Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...
АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...
Небето бе смирено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
По мен се плъзна мисъл благородна,
да потопя се в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...