Ти ще тръгнеш ли сега по пътя,
безкрайни нощи, които си мечтала?
Или ще скочиш, ще се приземиш,
Пред нежността на нечия целувка.
Ти трябваше сега да полетиш, ...
Пълзи със нас животът по земята
на гръб с късмета крехък и съдба.
И всички дни ги времето премята
пред погледа на битова борба.
И падат от стената календари ...
Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори ...
Пораснахме, не сме малки деца,
да вървим искахме само нагоре,
изменяха се вечно нашите сърца,
за бъдещите планове говорим.
Детски сърца, силни детски сърца, ...
Ако беше рана, щях да я лекувам.
Океан да беше, щях да го преплувам.
Позор, ако беше, щях да го изтрия,
даже тъмна тайна – щях да я прикрия.
А пък то е треска, нийде непозната. ...
Дупе, дупе, дупе, Дупница,
вино, вино, вино, руйно, руйно.
Идват пак туристите на глутница,
питат, питат де е село Долно Уйно*.
Всичко е в голямата реклама, ама, ...
Не те събужадам, преди да е съмнало.
Не те отричам, току-що напъпила.
Нагоре съм...Нагоре съм по стръмното...
Не те оставям, още ненастъпила...
Хлапето съм с разрошени коси ...
Раз, фва, три... Народа наш се умори!
Да бъде лъган, той не ще...
Напусна нашето море, дори от баните
избяга, сякаш гонят го с тояги.
Казват,н или сме богати... ...
Пърхаше пеперудата –
бяха крилцата й като платна.
Първо я взех за цвете в градината.
С крайчеца на окото си зърнах пулса й –
береше душа. Миг преди да оплоди ...
Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...
Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах, ...
Когато някога мигът назрее,
когато тръгна към звездите горе,
аз няма да заплача... Аз ще пея!
И нека с песен ме запомнят хората...
Ще пея за приятелите верни, ...
Всички травми идат от момента,
когато си се валял в пелените
и на целия живот (като на лента)
протичали са покрай тебе дните.
Има една нищо и никва дума във езика, ...
Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...
Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...
Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.
И в угарта на земната ми нива, ...
" А чиляк защо живей?
За една чест и за едно красно име..."
Рачко Пръдлето , "Под игото".
"Ти що не си смениш фамилията, дума,
ми тя е, да прощаваш... малко смешна?" ...
Да си вземем довиждане, с теб, мое лято,
виждам, че бързаш да тръгнеш от тук.
Събрало си птици в голямото ято,
и заедно с тях отиваш на юг.
Не искаш да бъдеш дълго с мен, ...
Как живеем в царството на вещите?
Единствено само ний си знаем как!
Изречем ли думи - от горещите
за срещи започваме да си мечтаем пак!
Обичаме ли да се залъгваме със страстите? ...