Poetry by contemporary authors
Дъждовната капка 🇧🇬
се Откъсва
от облака - майка
Полита
стремглаво надолу ...
Парадокс 🇧🇬
и да те нямам също толкова, когато те желая най-много.
Да съм способна да обърна целия свят, когато го искаш подреден
и да подредя живота ти, когато си решила, че ти трябва разхвърлян.
Да намеря константа във временното ...
Разбита 🇧🇬
И надеждата сломи ме.
Вярно, виновна съм си аз
Щом на теб повярвах в онзи час.
Не отричам, че боли ме ...
Ангелско 🇧🇬
право в очи ме погледна,
после си песен звънка запя,
ангелска, сякаш неземна.
Гука ми, гука, пърха с крилца, ...
Оксиморон 🇧🇬
в което заедно живеем?
Ще те открия ли във времето,
което двамата копнеем?
Или ще бъдеш ти, звезда в небето, ...
Принцисата със тежката корона 🇧🇬
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато, ...
Настроение 🇧🇬
Дланта ми гали цвете бяло
и нежно пулсът ми запя
на хоризонта слънце спряло
със дивата ми кръв се сля! ...
Вече пулсират сърцата... 🇧🇬
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист
полумесец няма да изгрее.
Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук! ...
С вяра 🇧🇬
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."
Галеща нежност от спомен, с надежда ...
Quo Vadis, Domine?...* 🇧🇬
Къде отиваш, Господи, когато
се гърчи Рим във пламъци пред теб
и зарево (на спомени богато!)
виси в небето седмици наред!... ...
Пътник без билет 🇧🇬
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело – ...
Аз, Живота и Есента... 🇧🇬
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...
Под ръба на вълна 🇧🇬
но се случи така,
че поседнах пред здрача
до другарска ръка,
до приятелско рамо, ...
Боли 🇧🇬
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
Под спиралата от облаци 🇧🇬
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води ...
Сфинксът... 🇧🇬
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме óще,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нóщем... ...
ххх79 🇧🇬
На Емо
Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят. ...