Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...
Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа ...
Прозорец, стол, а до стената ми легло...
Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...
Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!
Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...
Прозрачната завеса дава ми храна. ...
Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото. ...
Ранена Есен, още не кървиш!
Обагрени са в жълто пак листата...
Все същото те питам, ти мълчиш
а отговорите нашепва само вятъра...
Разлиствам Те, откривам Те в душата ми, ...
Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.
Запитах се дали съм буден, ...
Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...
Отиде си тя - забавата станала мъка и тъга,
корените си, душата, вечно в окови поставя,
бяга и пред очите си слепи, коса посивяваща мята.
Яна, събуди се... Виж се - дъждовно небе,
тъжно дете, изкипяло джезве, изгуби ли своите цветове? ...
Животът е бойно поле, кървава арена.
Погледът ти или гледа напред зорко,
или гледа към душата ти сломена,
ридаеща тихо и тъй горко.
Фалшиви усмивки и истински сълзи – ...
Такава съм - нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...
Попитали птицата защо иска да напусне клетката - Не ти ли е добре тук ,храним те? Какво не си доволна , какво ти липсва?
- Само едно нещо - отвръща
- Свободата, а без свобода няма щастие, а без щастие няма живот.
И след тези думи просто отлетя.
ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ
Животе, течеш в руслото на времето.
Течеш като ручей в зелена дъбрава -
впрегнато конче на паметта в стремето,
тичаш през сенки и слънчева жарава. ...
Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия, ...
От имане и нямане...Едва ли
и надали, заформи се сапунка.
О, Господи, как мразя сериали!
Да ме пързалят с маски, кръв и слюнка...
Сценарият? Банален да ви кажа, ...
Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.
И ме учи дъждът му как да мълча. ...
Някой почука на твоята врата, Душа.
Изненадана, задъхана, тихо приближи.
Смазана, набръчкана от дълга самота,
сепна се, отстъпи. Чукането те втрещи.
Отвори си устата, да попиташ кой е. ...
Мисли препускат в главата ми вечер,
като кончета диви в безбрежната степ.
Те май навярно безмилостно пречат,
нежен да дойда и легна до теб.
Къде е леглото ти даже не зная, ...
Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира. ...
(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива. ...
На слънце с тебе гръмко прихвам,
в дъждовно време плача с глас.
Щом замълчиш – до теб притихвам,
говориш ли – мълвя и аз.
Ако ме чакаш, скоро идвам. ...
Всяка вечер, щом деня очи затвори
и вятърът притихне уморен
заспиват в тайнство и мечтите
на греховник, заблуден
а нейде в тъмнината, дочуваш песен ...
Обикновен човек на своето столче седи,
само то му остана на този свят, уви!
Добър човек, но съдбата така му отреди,
а имаше семейство и приятели добри!
До него спря скъпа кола и слезе един, ...