Poetry by contemporary authors
Вечер в Страната на спомените...11 🇧🇬
(из едноименния цикъл)
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен, ...
Изповедта на Пегас 🇧🇬
О, бедното, бедното аз...
Разсипа ме мене човека -
Магарето... с име Пегас...
Така ме кръстиха, когато бях във цирка. ...
Мъдростта на тишината 🇧🇬
се отронват в очите с безшумния звук на тъга
и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие
да го срещнеш далече. Посей си го сам и сега
под краката на делника - този неверник себичен, ...
Щастливата вълна́ 🇧🇬
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
Щом величието пълзи... 🇧🇬
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх ...
Това не е любов 🇧🇬
след дискотеката любихме се цяла нощ,
колко беше хубаво, колко беше хубаво,
толкова бе страстно че аз исках още.
Беше ми приятно страстни очи че гледат ме, ...
Извън познатата реалност 🇧🇬
с нежност
в мечтите си...
И трепти небето -
звездното... ...
Прегръдка за татко 🇧🇬
събирам изоставени гнезда от птици.
Все някога и в тях ще кацне щъркел,
нагънат от хартия – неизлюпен.
С нозете си – дървета изкорубени ...
Нощ в планината... 🇧🇬
( из "Вечер в Страната на спомените...")
Нощта с воал наметна планината --
дърветата безлунен мрак покри,
замръкнали се блъскахме в гората ...
Един Живот... 🇧🇬
на К...
Било е писано изглежда --
и да се срещнем... И взривим...
И просто никаква надежда – ...
Полиглотно... 🇧🇬
на внуците ми...
Едни такива Времена дойдоха,
че плъзнаха по цялата Държава
мошеници; а кой ли не пройдоха ...
Ах, този мъж! 🇧🇬
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог. ...
Обичам те 🇧🇬
да кажа аз след този зов най-сладък?
Чрез любовта сме само равни с Бога
и тя е вяра в ад и в безпорядък.
Обичам те... Дарява без остатък ...