Простаци, простаци, под път и над пътя -
с големи мераци и с малко отвътре.
Че кухи, главите, на гребена плуват.
За почва ги питай? Съвсем се надуват.
Дори и да бягаш, дори да се криеш, ...
Аз съм в ръцете ти – толкова крехка!
Чупя се само от поглед и глас…
Щом не пристъпиш, душата ми вехне,
свива се в себе си час подир час...
Дойдеш ли, вече усещам всемира ...
Да срещнеш самодива в гъстата гора,
косата спусната до кръста и блестяща.
Във тиха нощ на пълната луна,
явява се тя приказна, изящна.
Косата й на лунна светлина блести, ...
-Недей се ядосва- ми казваше някога,
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти ...
От всеки храм не става пантеон,
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте, ...
Тази нощ е звездна Новолунница, но как греят, Божичко, звездите,
оглеждайки кокетно във водите, издължени светлооки силуети.
Чуй ме в тази нощ, ще ти говоря тихо, ще ме чуваш само някъде в ума ти.
Ще заспим така- аз в тебе сгушена, а ти в скута мой по майчински уютен.
Ще сънуваме желания и приказки- ...
Опитвах се преди да разгадая
с ума си скромен твоята магия.
И не очаквах аз, че ще открия
чрез тебе много повече от рая.
Как невъзможно е да опозная ...
Понякога дърпам шалтера и съм сама.
Поглеждам навън – небето е синя печал.
Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,
Но скоро ще загине безмълвно и той
В очакване на поредното прераждане. ...
Без грим и червило, на цветната рокля
слънцата в очите ми днес ми отиват.
Обичаща вече е моята роля,
защото съм майка. С това съм красива.
Открадна ми вятърът кичур немирен, ...
СВЕТЛИНА
Бе точен мигът... миг обреченост. -
Две влюбени до лудост бяла сърца,
очи - лъчи, на две разцепили Вечност -
на Вчера и Утре, с Днес - Любовта. ...
Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...
Карлсон,приятелю,стана ми скучно!
С моята сянка играем шах-мат...
Мишки огризват старите чувства.
Зъзне прозорецът - смръщен от хлад.
Лампа мъждее...Почти като свещ е. ...
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
Презрели чувства пак кръжат,
обагрени със златни спомени.
Летни страсти от тях струят –
със слънчеви петна незапомнени.
Под старата смокиня аз се спрях. ...
Не, няма да умра!...И ще съм жив!
Напук на врагове и злите сили!...
Ще се изсмея в макарона крив,
на тези във смъртта ми поглед впили!...
Така - додето Шефа не реши! ...
Заблудата: Вечност!...
Последната вълна когато блъсна –
все още от Стихията замаян –
развеях флага на Заблуда късна,
че Щастието чака ме в Безкрая... ...
Вината се превръща в черна кръв.
Часовниците в неми инквизитори.
И помежду ни вече няма път.
Сред лудостите само сме си близки.
Отронвам от измръзналата длан ...