Със себе си не можех да живея
Но нямаше и къде да се изнеса
Копнеех демоните ми да онемеят
Но не успявах езиците им да отсека
Покрих се с бодли и отровен брашлян ...
"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...
Въпрос да си задам въднъж такъв,
напълно туй в реда е на нещата.
Не претендирам да попитах пръв,
къде живее всъщност светлината.
Дали живее в осветителни тела, ...
Срам ме е, че съм работещата бедна,
че държавата кат муленце ме впрегна.
Блян ли е да съм щастливата жена,
окрадена щом съхна в младостта?
Очернена във ерата на мрачна сган, ...
Живеем в динамичен и модерен век,
в който са на почит лукса и парите,
те са мерна единица за щастлив човек,
а всичко друго е в графата ретро демоде,
обсебени от манията на суетните амбиции, ...
С присъщото човешко безхаберие
канонизираме довчерашни палачи
и бивши юди с кредит на доверие,
рогати ангели – на стадото водачи.
Широк им е светът на тесногръдите. ...
Пристигна Принцът днес на коня бял
сред сто жени крещящи, зачервени.
Такова чудо той не бе видял –
да го замерят с прашки, сутиени...
Нападнаха го хищните ръце, ...
Виж, светът е черно-бял –
изтри му цветовете, като дъжд!
Сега си, като дама на виенски бал,
а аз напуснат и забравен мъж!
Виждаш ли, светът се скрива ...
Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,
сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.
Стои самотен паметника на върха,
гордият български лъв е тъжен сега!
Над Шипка е тъмно, вали тишина, ...
Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти, ...
Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...
Сбогувам се със вярата във теб,
от себе си отдавна не очакваш
и пътят ти натам не ще е лек,
препятствия до края ще прескачаш.
Щом нямаш нужда от другар до теб ...
Ноември, с годините все пó те обичам,
спрях се, не тичам насам и натам.
Нима остарях? Не знам. Не отричам.
Но знам, че твоята есен е храм.
В него се чувствам така подредена, ...
Замрях на ръба си на граница,
на върха на света ми, в очакване.
Душата ми - отричана странница
се превърна в наивна изгнаница.
Ако още съм тук и те чакам, ...
Все още присядам на прага -
взирам се някъде там, надалече
още мечтая еднорога да впрягам,
и прашинки сълзливи скрито бърша,
макар че триста лета зад мене са вече... ...