Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея, ...
Със яростни камшици - полегато,
дъждът бе гневно УДАРЕНИЕ...
Обливаше със струите земята
почти с върховно вдъхновение!...
С чадър - извита ВЪПРОСИТЕЛНА, ...
Научих се че някога свършва любовта,
научих се че след нея идва самота,
научих се силна била е любовта
и заради това днес е силна болката.
Научих се че мога да живея без теб, ...
Не знам за теб, но аз приключих.
Не пия вече изветряло вино.
Вратите, всички до една заключих.
И пратих спомените в киното.
Не гледам вече стари ленти. ...
Моята гара е тъжна, невзрачна
релси самотни губят се в мрака.
Там господар е тъмата и здрача,
никой не идва, никой не чака.
Малка гара на парния влак, ...
Венчелистчета от маргаритка,
отронват се от моето лице…..
Те уханни са като медена питка,
но без тях аз съм леко перце…
Търся отново в душата си студена, ...
Тя е цвете пораснало, носи магия,
всички наричат я просто "жена".
Анна, Елена, Йоанна, Мария,
нейната обич няма цена.
Понякога дните й сякаш са клони, ...
Недейте моля! Не, не ме търсете
по дървената стълба към тавана!
Там сламена рогозка е застлана
и дават телефоните заето.
И не, че ми е меко или топло, ...
На покрива! Високо до звездите!
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ...
Да можех някак си да те клонирам -
наблизо да си всеки Божи ден,
и винаги до мен да те намирам,
и в лято, в зима - все да си до мен!...
Ех, зная - няма как да се повторим, ...
Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ...
Ще съдя държавата! Каква ти държава...
Държавата значи законност и ред.
Държавата всеки човек защитава -
бедняка и онзи, с имунитет.
Това тук какво е... Двор разграден. ...
Представям си сред нощите дебат -
от сесия в Народното събрание
и как... Слави - учиндолски депутат
разказва виц за общо назидание.
Край него - две певици и оркестър ...
Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...
От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...
Насити ли те сладостта на този плод?
Да, забранения, към който ти посегна!
В покварата от лекия живот,
ти, клетвата любовна пренебрегна.
Щастлива ли си от това, че ми е зле? ...
Животът е навярно урок невероятен –
веднъж е непонятен, а сетне тъй приятен!
Все боря се с дилеми, с усещане тревожно,
и твърде често чувам: „Това е невъзможно.“
Въпросът е ще спра ли да търся варианти ...
На Ели Георгиева-Билкарката, стих-портрет
За теб е ценна "даже и минутата",
Дори и днес "когато лудата ти възраст е далече"
скреж в къдриците черни се лута
и на вратата есента потропва вече... ...
Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...
Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...