Там някъде живееше тя -
Онази дивата, волната, обичливата.
Тя даваше - без да иска,
Тя помагаше - без да търси нещо в замяна,
Тя обичаше - без да я обичат, ...
Завръщането на Моряците...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала:
и мълнии светели в нóщите лѐте,
а зиме я буря връхлитала зла... ...
Вечер в Страната на спомените...
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен,
извива в носталгичен вариант... ...
Моя нежна любов, пак ти пиша писмо...
Пак къде си разпитам звездите...
Ще го сложа в бутилка. Без адрес и клеймо.
Пощальон ще ми бъдат вълните...
Моя нежна любов, не забравяй за мен… ...
На гроба ми не искам дълги речи!
Не слагайте на него и цветя!
Покойникът ще бъде надалече
във своя път. Далече от света.
Напразни даже ще са и сълзѝте ...
Мое мило, прекрасно момиче,
ти разбираш ли колко те чаках?
Невъзможно е толкоз обичане,
след любови, с обида изплакани...
И сега не тежи този въздух, ...
На любовта си сянката аз вграждам
във стих, за да остане вечно жива.
Извайвам я със ненаситна жажда –
невероятна, умна и красива!...
И вярвам искрено, че в редовете, ...
На този храм порутен всяка тухла
надвиснала над вярата ми сляпа,
с един гробовен тътен в мен избухва.
Сама изграждам своята си стряха.
Приклякам от понесени надежди ...
На Христо Ботев
Не искам Ботев да е „Втори Юни“,
а също трети, шести, даже осми.
Във всеки ден, съдбовните куршуми,
край него пак свистят, а ний ....сме гости?! ...
Събличам се пред тебе по душа,
Защото искам цялата да ме познаваш,
Защото утре вечер ще заспя
И може нищо повече да няма.
Събличам се пред тебе по илюзия, ...
Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса -
стопява болките във всяка рана.
И топъл вятър с мириса на пролет ...
Изчезнах завинаги, любими,
като ранена кошута от стадото.
Изминаха много, трудни години,
но все не зарастваше раната...
Изчезнах завинаги, моя обител, ...
Стояха всички занемели,
компютъра изглежда бе хванал зараза,
отхвърли своите задачи, цели,
и на екрана се показа:
"Животът е прекрасен! Той е океан ...
Отново ти си тук. Защо дойде?
Когато си отиде не продума.
Разби без жалост моето сърце,
сега мълчиш. Не казваш нито дума.
Защо замина тъй и не разбрах. ...
Юни е, лятото пристъпва крехко
с боси, недокоснати от слънцето крака,
косите нежно си разплита надалеко,
съблича пролетната си снага.
Протяга пръсти да докосне светлината, ...
Аз не знам в този свят как да хвана пътека
(и затварям очи, и се хващам за лъч).
Бог е спирал и тук, но сега е далеко,
и звездите са дом – но за само веднъж.
А животът е шир – колко много животи. ...
От времената древни до наши дни,
на българските войни славата блести,
безстрашни герои, дръзки, непобедими,
те защитаваха достойно родните земи,
да не попаднат в плен на враговете ни. ...
Нека кукумявката си вика!
Ти пък в тази нощ при мен ела!
И ще бъде луда нощ, велика -
с милион звезди, една луна!...
Казват, на смъртта била вестител ...
Вече не ям захаросани думи (пълни с глутен).
Преди прекалявах и виж какво стана, влюбих се...
Ограничих и тестените илюзии,
защото от тях насита нямаше.
А газираните комплекси? ...
Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш.
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...
Червилото червено те привиква
за вечерни страстни грехове,
да остави белег вечен те зове
и ти шепне възбудено и бавно
с желание за неприлични мигове. ...
А как ли стана всичко, аз не зная,
дали със поглед ти ме заплени,
или с чаровната усмивка ме замая.
Какво направи с мене, погледни.
Спокойна ходех си по моя път, ...