Poetry by contemporary authors
Нали сте вдъхновени да летите? 🇧🇬
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
Да е честита! 🇧🇬
Една добра година нека да е тя –
Със много плодове и мед в градина,
Творческа, успешна, пълна с красота!
Изобилна, щедра, плодотворна, ...
Остров Мѝконос...* 🇧🇬
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...
Преродена доброта 🇧🇬
Мила, приказно момиче,
чипоносчице една,
баба клетвено се врича
в ненагледна ти душа. ...
Старият Капитан... 🇧🇬
на капитан далечно плаване Петър Софийски
Животът му преминал в необята
примамен на един ли Океан,
той беше вече „слязал”* на земята – ...
Благодаря Ти, Боже! 🇧🇬
е дар велик, дар от Свода Небесен!
Вървя по улици сред празничен разкош
и в душата ми се лее, лее песен...
Краката ми сами ме водят в храма. ...
Коледа 🇧🇬
Притъмня.
Над земята сняг заръси...
Побеля.
А във къщите е топло. ...
Старата мелничка за кафе... 🇧🇬
Учудих се когато я намерих
на дъното на старият ни шкаф:
– бе експонат от „бронзовата“ ера...
И както часови́ – застанах прав!... ...
Мелодия 🇧🇬
струна по струна тя гали твоите уши.
Във въздуха трепти и пърха
като птица, в минута я
създаваш, стъпка по стъпка ...
Писмо до дядо Коледа 🇧🇬
Моля те, ела и сгрей,
сгрей душата ми с подарък,
които инак няма да получа.
То с пари не се купува, ...
Новогодишно 🇧🇬
и на теб, приятелю, стари!
Нека с песни изпратим
старата година сега,
нека злото забравим, ...
Копнежът в мен 🇧🇬
Който ме кара едновременно да плача и да се смея.
Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.
Този копнеж да бъда до тебе,
без много въпроси, ...
Монументален грим 🇧🇬
поръсва стриите в душата...
Приема да намери знак
в говоренето ти незрящо
в разписаните полети ...
А той... 🇧🇬
краката – Вселени.
В чувáли мъгла
ловя диогени
с игла без вина ...
Бяла каша 🇧🇬
бяла каша не обича.
Той глава назад извръща
и не ще да я преглъща.
Мама, тати му се молят ...
По-нежна 🇧🇬
не дават на зениците покой,
и тази нощ прозореца прекрачи,
едва дочакан, силуетът твой.
До мен на старото легло присяда, ...
Пръстта ме помни! 🇧🇬
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно ...