Кацнало на клонче славейчето бяло,
и гласец извило, песен си запяло
за мома красива – хубава Фидана –
умна, работлива, бяла и засмяна!
Месела Фидана коледна погача ...
... Замених те със есенен плод,
скрит в листата по-свежи /от вчера/.
Ореолът на този живот е фалшив,
по-добро не намерих.
Слънце купих за всеки мой ден, ...
Ако можех да бъда дядо Коледа,
надежда бих ви дарил и късмет,
през комина пушек да се вие
за щастие и голям берекет.
Ако можех да бъда дядо Коледа, ...
Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.
Поредната година си отива, ...
24.11.2019
От музата ми да ви се оплача...
Ще споделя със вас, че напоследък имам силна болка,
но не физическа, а вътре, на музата в душата...
И вехне тя, измъчена или гладува,а не зная колко ...
Изгорялото дете се страхува от огън.
Урсула ле Гуин "Магьосникът от Землемория"
Не питай какъв е цветът ми.
В разтворените за прегръдка
гостоприемни обятия на небето ...
Ноември донесе зимните дрехи,
затворени в скрина, още от лятото.
А топлината, която усещал е всеки,
остава в сърцето, там при познатото,
в уют от обич, любов, светлина. ...
Бе ли безкрайно кратко или пък бързо мина,
защото много бързо минават всички дни,
дойде с мокра покана тъй бързото изстиване,
дойде, с радост всичко си спомни.
Казват че времето минава много бързо, ...
Не си отивам. Нищо че те няма.
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъжда, когато петък крачи, ...
От вечно бързане пропусках гари,
прескачайки над локви и дувари,
рискувах вместо цяла да остана,
да причиня поредната си рана...
Пресушвах без думи реки от сълзи, ...
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...
И не че някога била съм в нечие сърце
Най-обичана, най-мила, скъпа и добра
И не че някога била съм в нечии ръце
Най-голямото богатство, светлина и топлина.
И не че някога била съм, в нечия съдба ...
Отново минала е по алеята.
Във шепите си ветрове събрала
и погледите всички на... дърветата.
Което косопад им причинява.
Разплака посивелите надменници – ...
Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...
Въздух, плач, дете и гръд...
майка, татко, плът и кръв...
любов и грижа във добро и зло...
рана ,две и карам колело.
Читанка, съученици, учители - шестици... ...